Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

Псалом Асафів. Поправді Бог добрий ізраїлеві, Бог для щиросердих!

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

А я, мало не послизнулися ноги мої, мало не посковзнулися стопи мої,

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

бо лихим я завидував, бачивши спокій безбожних,

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

бо не мають страждання до смерти своєї, і здорове їхнє тіло,

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

на людській роботі нема їх, і разом із іншими людьми не зазнають вони вдарів.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Тому то пиха їхню шию оздоблює, зодягає їх шата насилля,

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

вилазять їм очі від жиру, бажання їхнього серця збулися,

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

сміються й злосливо говорять про утиск, говорять бундючно:

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

свої уста до неба підносять, а їхній язик по землі походжає!...

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Тому то туди Його люди звертаються, і щедро беруть собі воду

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

та й кажуть: Хіба Бог те знає, і чи має Всевишній відомість,

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

як он ті безбожні й безпечні на світі збільшили багатство своє?

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Направду, надармо очистив я серце своє, і в невинності вимив руки свої,

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

і ввесь день я побитий, і щоранку покараний...

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Коли б я сказав: Буду так говорить, як вони, то спроневірився б я поколінню синів Твоїх.

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

і роздумував я, щоб пізнати оте, та трудне воно в очах моїх,

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

аж прийшов я в Божу святиню, і кінець їхній побачив:

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

направду, Ти їх на слизькому поставив, на спустошення кинув Ти їх!

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Як вони в одній хвилі спустошені, згинули, пощезали від страхів!

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Немов сном по обудженні, Господи, образом їхнім погордиш, мов сном по обудженні!

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Бо болить моє серце, і в нутрі моїм коле,

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

а я немов бидло й не знаю, я перед Тобою худобою став!...

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Та я завжди з Тобою, Ти держиш мене за правицю,

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

Ти Своєю порадою водиш мене, і потому до слави Ти візьмеш мене!

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Хто є мені на небесах, окрім Тебе? А я при Тобі на землі не бажаю нічого!

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Гине тіло моє й моє серце, та Бог скеля серця мого й моя доля навіки,

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

бо погинуть ось ті, хто бокує від Тебе, понищиш Ти кожного, хто відступить від Тебе!

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

А я, близькість Бога для мене добро, на Владику, на Господа свою певність складаю, щоб звіщати про всі Твої чини!