Psalms 74

(По слав. 73) Маскил на Асаф. Боже, защо си ни отхвърлил навеки и гневът Ти дими против овцете на пасбището Ти?

Псалом навчальний, Асафів. Нащо, Боже, назавжди Ти нас опустив, чого розпалився Твій гнів на отару Твого пасовиська?

Спомни си събранието Си, което си придобил още отначало, което си изкупил за племе на наследството Си, и хълма Сион, където си обитавал.

Спогадай про громаду Свою, яку Ти віддавна набув, про племено спадку Свого, що його Ти був викупив, про ту гору Сіон, що на ній оселився,

Издигни стъпките Си към постоянните развалини — врагът е развалил всичко в светилището.

підійми ж Свої стопи до вічних руїн, бо ворог усе зруйнував у святині!...

Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти, поставиха знаците си за знаци на победа.

Ревіли Твої вороги у святині Твоїй, умістили знаки за ознаки свої,

Показват се като един, който вдига брадва сред гъста гора.

виглядало то так, якби хто догори підіймав був сокири в гущавині дерева...

И сега те трошат всичките й изваяни произведения с брадви и чукове.

А тепер її різьби ураз розбивають вони молотком та сокирами,

Запалиха светилището Ти, оскверниха обиталището на Твоето Име и го сравниха със земята.

Святиню Твою на огонь віддали, оселю Твого Ймення аж дощенту збезчестили...

Казаха в сърцето си: Нека ги унищожим напълно! Изгориха всичките места на Божии събрания в земята.

Сказали вони в своїм серці: Зруйнуймо їх разом! і спалили в краю всі місця Божих зборів...

Не виждаме своите знамения, няма вече пророк, нито има между нас някой, който да знае докога ще е това.

Наших ознак ми не бачимо, нема вже пророка, і між нами немає такого, хто знає, аж доки це буде...

Докога, Боже, противникът ще хули? Навеки ли врагът ще презира Името Ти?

Аж доки, о Боже, гнобитель знущатися буде, зневажатиме ворог навіки ім'я Твоє?

Защо оттегляш ръката Си и десницата Си? Извади я от пазвата Си и сложи край!

Для чого притримуєш руку Свою та правицю Свою? З середини лоня Свого їх понищ!

А Бог е мой Цар от древността, който извършва спасителни дела на земята.

А Ти, Боже, віддавна мій Цар, Ти чиниш спасіння посеред землі!

Ти си разделил морето със силата Си, Ти си смазал главите на морските чудовища във водите,

Розділив Ти був море Своєю потугою, побив голови зміям на водах,

Ти си строшил главите на левиатана, дал си го за храна на акулите в морето.

Ти левіятанові голову був поторощив, його Ти віддав був на їжу народові пустині,

Ти си разпукнал извори и потоци, Ти си пресушил непресъхващи реки.

Ти був розділив джерело та потік, Ти висушив ріки великі!

Твой е денят, Твоя е и нощта, Ти си приготвил светлината и слънцето.

Твій день, а також Твоя ніч, приготовив Ти світло та сонце,

Ти си поставил всичките граници на земята, Ти си направил лято и зима.

всі границі землі Ти поставив, Ти літо та зиму створив!

Помни това, че врагът е похулил ГОСПОДА и че безумен народ е презрял Твоето Име.

Пам'ятай же про це: ворог знущається з Господа, а народ нерозумний зневажує Ймення Твоє!

Не предавай душата на гургулицата Си на дивия звяр; не забравяй навеки събранието на Своите страдащи!

Не віддай звірині душі Своєї горлиці, живої Твоїх бідарів не забудь же назавжди!

Погледни на завета Си, защото мрачните места на земята са пълни с обиталищата на насилието.

Споглянь же на Свій заповіт, бо темноти землі повні мешкань насилля!

Нека потиснатият да не се върне посрамен, нека сиромахът и бедният да хвалят Твоето Име!

Нехай не відходить пригноблений посоромленим, бідний та вбогий нехай прославляють імення Твоє!

Стани, Боже, защити делото Си, помни как безумният Те укорява всеки ден.

Встань же, о Боже, судися за справу Свою, пам'ятай про щоденну наругу Свою від безумного!

Не забравяй гласа на враговете Си! Врявата на онези, които се надигат против Теб, постоянно се увеличава.

Не забудь же про вереск Своїх ворогів, про галас бунтівників проти Тебе, що завжди зростає!