Job 31

С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

 Ett förbund slöt jag med mina ögon:  aldrig skulle jag skåda efter någon jungfru.

Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

 Vilken lott finge jag eljest av Gud i höjden,  vilken arvedel av den Allsmäktige därovan?

Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

 Ofärd kommer ju över de orättfärdiga,  och olycka drabbar ogärningsmän.

Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

 Ser icke han mina vägar,  räknar han ej alla mina steg?

Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

 Har jag väl umgåtts med lögn,  och har min fot varit snar till svek?

нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

 Nej, må jag vägas på en riktig våg,  så skall Gud förnimma min ostrafflighet.

Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

 Hava mina steg vikit av ifrån vägen,  har mitt hjärta följt efter mina ögon,  eller låder vid min händer en fläck?

тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

 Då må en annan äta var jag har sått,  och vad jag har planterat må ryckas upp med roten.

Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

 Har mitt hjärta låtit dåra sig av någon kvinna,  så att jag har stått på lur vid min nästas dörr?

тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

 Då må min hustru mala mjöl åt en annan,  och främmande män må då famntaga henne.

защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

 Ja, sådant hade varit en skändlighet,  en straffbar missgärning hade det varit,

защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

 en eld som skulle förtära intill avgrunden  och förhärja till roten all min gröda.

Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

 Har jag kränkt min tjänares eller tjänarinnas rätt,  när de hade någon tvist med mig?

какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

 Vad skulle jag då göra, när Gud stode upp,  och när han hölle räfst, vad kunde jag då svara honom?

Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

 Han som skapade mig skapade ju och dem i moderlivet,  han, densamme, har berett dem i modersskötet.

Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

 Har jag vägrat de arma vad de begärde  eller låtit änkans ögon försmäkta?

или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

 Har jag ätit mitt brödstycke allena,  utan att den faderlöse och har fått äta därav?

но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

 Nej, från min ungdom fostrades han hos mig såsom hos en fader,  och från min moders liv var jag änkors ledare.

ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

 Har jag kunnat se en olycklig gå utan kläder,  se en fattig ej äga något att skyla sig med?

ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

 Måste ej fastmer hans länd välsigna mig,  och fick han ej värma sig i ull av mina lamm?

ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

 Har jag lyft min hand mot den faderlöse,  därför att jag såg mig hava medhåll i porten?

то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

 Då må min axel lossna från sitt fäste  och min arm brytas av ifrån sin led.

Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

 Jag måste då frukta ofärd ifrån Gud  och skulle stå maktlös inför hans majestät.

Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

 Har jag satt mitt hopp till guldet  och kallat guldklimpen min förtröstan?

ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

 Var det min glädje att min rikedom blev så stor,  och att min hand förvärvade så mycket?

ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

 Hände det, när jag såg solljuset, huru det sken,  och månen, huru härligt den gick fram,

и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

 att mitt hjärta hemligen lät dåra sig,  så att jag med handkyss gav dem min hyllning?

това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

 Nej, också det hade varit en straffbar missgärning;  därmed hade jag ju förnekat Gud i höjden.

Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

 Har jag glatt mig åt min fiendes ofärd  och fröjdats, när olycka träffade honom?

дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

 Nej, jag tillstadde ej min mun att synda så,  ej att med förbannelse begära hans liv.

ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

 Och kan mitt husfolk icke bevittna  att envar fick mätta sig av kött vid mitt bord?

чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

 Främlingen behövde ej stanna över natten på gatan,  mina dörrar lät jag stå öppna utåt vägen.

ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

 Har jag på människovis skylt mina överträdelser  och gömt min missgärning i min barm,

понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

 av fruktan för den stora hopen  och av rädsla för stamfränders förakt,  så att jag teg och ej gick utom min dörr?

о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

 Ack att någon funnes, som ville höra mig!  Jag har sagt mitt ord.  Den Allsmäktige må nu svara mig;  ack att jag finge min vederparts motskrift!

Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

 Sannerligen, jag skulle då bära den högt på min skuldra,  såsom en krona skulle jag fästa den på mig.

бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

 Jag ville då göra honom räkenskap för alla mina steg,  lik en furste skulle jag då träda inför honom.

Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

 Har min mark höjt rop över mig,  och hava dess fåror gråtit med varandra?

ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

 Har jag förtärt dess gröda obetald  eller utpinat dess brukares liv?

тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

 Då må törne växa upp för vete,  och ogräs i stället för korn. Slut på Jobs tal.