Proverbs 15

Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

Mildt svar stiller vrede, sårende ord vækker nag.

Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

Vises Tunge drypper af Kundskab, Dårskab strømmer fra Tåbers Mund.

Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Alle Vegne er HERRENs Øjne, de udspejder onde og gode.

Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

Et Livets Træ er Tungens Mildhed, dens Falskhed giver Hjertesår.

Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

Dåre lader hånt om sin Faders Tugt, klog er den, som tager Vare på Revselse.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

Den retfærdiges Hus har megen Velstand, den gudløses Høst lægges øde.

Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

Vises Læber udstrør Kundskab, Tåbers Hjerte er ikke ret.

Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

Gudløses Offer er HERREN en Gru, retsindiges Bøn har han Velbehag i.

Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

Den gudløses Færd er HERREN en Gru, han elsker den, der stræber efter Retfærd.

Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

Streng Tugt er for den, der forlader Vejen; den, der hader Revselse, dør.

Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

Dødsrige og Afgrund ligger åbne for HERREN, endsige da Menneskebørnenes Hjerter.

Присмивателят не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

Spotteren ynder ikke at revses, til Vismænd går han ikke.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

Glad Hjerte giver venligt Ansigt, ved Hjertesorg bliver Modet brudt.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

Den forstandiges Hjerte søger Kundskab, Tåbers Mund lægger Vind på Dårskab.

Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

Alle den armes Dage er onde, glad Hjerte er stadigt Gæstebud.

По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

Bedre lidet med HERRENs Frygt end store Skatte med Uro.

По-добрЕ постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

Bedre en Ret Grønt med Kærlighed end fedet Okse og Had derhos.

Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

Vredladen Mand vækker Splid, sindig Mand stiller Trætte.

Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

Den lades Vej er spærret af Tjørn, de flittiges Sti er banet.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Viis Søn glæder sin Fader, Tåbe til Menneske foragter sin Moder.

Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

Dårskab er Glæde for Mand uden Vid, Mand med Indsigt går lige frem.

Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

Er der ikke holdt Råd, så mislykkes Planer, de lykkes, når mange rådslår.

Човек има радост от отговора на устата си и дума на време — колко е добра!

Mand er glad, når hans Mund kan svare, hvor godt er et Ord i rette Tid.

За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

Den kloge går opad på Livets Vej for at undgå Dødsriget nedentil.

ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

Hovmodiges Hus river HERREN bort, han fastsætter Enkens Skel.

Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

Onde Tanker er HERREN en Gru, men hulde Ord er rene.

Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

Den øder sit Hus, hvem Vinding er alt; men leve skal den, der hader Gave.

Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

Den retfærdiges Hjerte tænker, før det svarer, gudløses Mund lader ondt strømme ud.

ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

HERREN er gudløse fjern, men hører retfærdiges Bøn.

Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

Milde Øjne fryder Hjertet, godt Bud giver Marv i Benene.

Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

Øret, der lytter til Livsens Revselse, vil gerne dvæle iblandt de vise.

Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

Hvo Tugt forsmår, lader hånt om sin Sjæl, men Vid fanger den, der lytter til Revselse.

Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.

HERRENs Frygt er Tugt til Visdom, Ydmyghed først og siden Ære.