Proverbs 14

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Visdom bygger sit hus,dårskabs hænder river det ned.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Hvo redeligt vandrer, frygter HERREN, men den, som går Krogveje, agter ham ringe.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

I Dårens Mund er Ris til hans Ryg, for de vise står Læberne Vagt.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Når der ikke er Okser, er Laden tom, ved Tyrens Kraft bliver Høsten stor.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Sanddru Vidne lyver ikke, det falske Vidne farer med Løgn.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Spotter søger Visdom, men finder den ikke, til Kundskab kommer forstandig let.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Gå fra en Mand, som er en Tåbe, der mærker du intet til Kundskabs Læber.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Den kloge i sin Visdom er klar på sin Vej, men Tåbers Dårskab er Svig.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Med Dårer driver Skyldofret Spot, men Velvilje råder iblandt retsindige.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Hjertet kender sin egen Kvide, fremmede blander sig ej i dets Glæde.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Gudløses Hus lægges øde, retsindiges Telt står i Blomst.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Mangen Vej synes Manden ret, og så er dens Ende dog Dødens Veje.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Selv under Latter kan Hjertet lide, og Glædens Ende er Kummer.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Af sine Veje mættes den frafaldne, af sine Gerninger den, som er god.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Den tankeløse tror hvert Ord, den kloge overtænker sine Skridt.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Den vise ængstes og skyr det onde, Tåben buser sorgløs på.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Den hidsige bærer sig tåbeligt ad, man hader rænkefuld Mand.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

De tankeløse giver dårskab i Arv, de kloge efterlader sig Kundskab.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Onde må bukke for gode, gudløse stå ved retfærdiges Døre.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Fattigmand hades endog af sin Ven, men Rigmands Venner er mange.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Den, der foragter sin Næste, synder, lykkelig den, der har Medynk med arme.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

De, som virker ondt, farer visselig vild; de, som virker godt, finder Nåde og Trofasthed.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Ved al Slags Møje vindes der noget, Mundsvejr volder kun Tab.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

De vises Krone er Kløgt, Tåbers Krans er Dårskab.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Sanddru Vidne frelser Sjæle; den, som farer med Løgn, bedrager.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Den stærkes Tillid er HERRENs Frygt, hans Sønner skal have en Tilflugt.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

HERRENs Frygt er en Livsens Kilde, derved undgås Dødens Snarer.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

At Folket er stort, er Kongens Hæder, Brist på Folk er Fyrstens Fald.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Den sindige er rig på Indsigt, den heftige driver det vidt i Dårskab.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Sagtmodigt Hjerte er Liv for Legemet, Avind er Edder i Benene.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

At kue den ringe er Hån mod hans Skaber, han æres ved Medynk med fattige.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Ved sin Ondskab styrtes den gudløse, ved lydefri Færd er retfærdige trygge.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Visdom bor i forstandiges Hjerte, i Tåbers Indre kendes den ikke.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Retfærdighed løfter et Folk, men Synd er Folkenes Skændsel.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.

En klog Tjener har Kongens Yndest, en vanartet rammer hans Vrede.