Proverbs 15

Η γλυκεια αποκρισις καταπραυνει θυμον αλλ ο λυπηρος λογος διεγειρει οργην.

Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

Η γλωσσα των σοφων καλλωπιζει την γνωσιν το στομα δε των αφρονων εξερευγεται μωριαν.

Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

Οι οφθαλμοι του Κυριου ειναι εν παντι τοπω, παρατηρουντες κακους και αγαθους.

Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

Η υγιαινουσα γλωσσα ειναι δενδρον ζωης η δε διεστραμμενη, συντριψις εις το πνευμα.

Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

Ο αφρων καταφρονει την διδασκαλιαν του πατρος αυτου ο δε φυλαττων ελεγχον ειναι φρονιμος.

Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

Εν τω οικω του δικαιου ειναι θησαυρος πολυς εις δε το εισοδημα του ασεβους διασκορπισμος.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

Τα χειλη των σοφων διαδιδουσι γνωσιν αλλ η καρδια των αφρονων δεν ειναι ουτως.

Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

Η θυσια των ασεβων ειναι βδελυγμα εις τον Κυριον αλλ η δεησις των ευθεων ευπροσδεκτος εις αυτον.

Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

Βδελυγμα ειναι εις τον Κυριον η οδος του ασεβους αγαπα δε τον θηρευοντα την δικαιοσυνην.

Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

Η διδασκαλια ειναι δυσαρεστος εις τον εγκαταλειποντα την οδον ο μισων τον ελεγχον θελει τελευτησει.

Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

Ο αδης και η απωλεια ειναι εμπροσθεν του Κυριου ποσω μαλλον αι καρδιαι των υιων των ανθρωπων;

Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

Ο χλευαστης δεν αγαπα τον ελεγχοντα αυτον, ουδε θελει υπαγει προς τους σοφους.

Присмивателят не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

Καρδια ευφραινομενη ιλαρυνει το προσωπον υπο δε της λυπης της καρδιας καταθλιβεται το πνευμα.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

Η καρδια του συνετου ζητει γνωσιν το δε στομα των αφρονων βοσκει μωριαν.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

Πασαι αι ημεραι του τεθλιμμενου ειναι κακαι ο δε ευφραινομενος την καρδιαν εχει ευωχιαν παντοτεινην.

Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

Καλητερον το ολιγον εν φοβω Κυριου, παρα θησαυροι πολλοι και ταραχη εν αυτοις.

По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

Καλητερον ξενισμος λαχανων μετα αγαπης, παρα μοσχος σιτευτος μετα μισους.

По-добрЕ постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

Ο θυμωδης ανθρωπος διεγειρει μαχας ο δε μακροθυμος καταπαυει εριδας.

Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

Η οδος του οκνηρου ειναι ως πεφραγμενη απο ακανθας αλλ η οδος των ευθεων ειναι εξωμαλισμενη.

Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

Υιος σοφος ευφραινει πατερα ο δε μωρος ανθρωπος καταφρονει την μητερα αυτου.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

Η μωρια ειναι χαρα εις τον ενδεη φρενων ο δε συνετος ανθρωπος περιπατει ορθως.

Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

Οπου συμβουλιον δεν υπαρχει, οι σκοποι ματαιονονται εν δε τω πληθει των συμβουλων στερεονονται.

Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

Χαρα εις τον ανθρωπον δια την αποκρισιν του στοματος αυτου, και λογος εν καιρω, ποσον καλος ειναι.

Човек има радост от отговора на устата си и дума на време — колко е добра!

Η οδος της ζωης εις τον συνετον ειναι προς τα ανω, δια να εκκλινη απο του αδου κατω.

За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

Ο Κυριος καταστρεφει τον οικον των υπερηφανων στερεονει δε το οριον της χηρας.

ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

Οι λογισμοι του πονηρου ειναι βδελυγμα εις τον Κυριον των δε καθαρων οι λογοι ευαρεστοι.

Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

Ο δωροληπτης ταραττει τον οικον αυτου αλλ οστις μισει τα δωρα θελει ζησει.

Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

Η καρδια του δικαιου προμελετα δια να αποκριθη το δε στομα των ασεβων εξερευγεται κακα.

Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

Ο Κυριος ειναι μακραν απο των ασεβων εισακουει δε της δεησεως των δικαιων.

ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

Το φως των οφθαλμων ευφραινει την καρδιαν και η καλη φημη παχυνει τα οστα.

Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

Το ωτιον, το οποιον ακουει τον ελεγχον της ζωης, διατριβει μεταξυ των σοφων.

Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

Οστις απωθει την διδασκαλιαν, αποστρεφεται την ψυχην αυτου αλλ οστις ακουει τον ελεγχον, αποκτα συνεσιν.

Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

Ο φοβος του Κυριου ειναι διδασκαλια σοφιας και η ταπεινωσις προπορευεται της δοξης.

Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.