Proverbs 14

Αι σοφαι γυναικες οικοδομουσι τον οικον αυτων η δε αφρων κατασκαπτει αυτον δια των χειρων αυτης.

Всяка мъдра жена изгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Ο περιπατων εν τη ευθυτητι αυτου φοβειται τον Κυριον ο δε σκολιος τας οδους αυτου καταφρονει αυτον.

Който ходи в правотата си, се бои от ГОСПОДА, а лъжливият в пътищата си Го презира.

Εν στοματι αφρονος ειναι η ραβδος της υπερηφανιας τα δε χειλη των σοφων θελουσι φυλαττει αυτους.

В устата на безумния е бичът на гордостта, а устните на мъдрите ще ги пазят.

Οπου δεν ειναι βοες, η αποθηκη ειναι κενη η δε αφθονια των γεννηματων ειναι εκ της δυναμεως του βοος.

Където няма говеда, яслите са чисти, но голямото изобилие идва от силата на воловете.

Ο αληθης μαρτυς δεν θελει ψευδεσθαι ο δε ψευδης μαρτυς εκχεει ψευδη.

Верният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел издиша лъжи.

Ο χλευαστης ζητει σοφιαν και δεν ευρισκει εις δε τον συνετον ειναι ευκολος η μαθησις.

Присмивателят търси мъдрост, но я няма, а познанието е лесно за разумния.

Υπαγε κατεναντι του αφρονος ανθρωπου και δεν θελεις ευρει χειλη συνεσεως.

Отмини безумния човек, когато си разбрал, че няма разумни устни.

Η σοφια του φρονιμου ειναι να γνωριζη την οδον αυτου η δε μωρια των αφρονων αποπλανησις.

Мъдростта на благоразумния е да познава пътя си, а глупостта на безумните е заблуждение.

Οι αφρονες γελωσιν εις την ανομιαν εν μεσω δε των ευθεων ειναι χαρις.

Безумните се смеят на греха, а сред праведните има благоволение.

Η καρδια του ανθρωπου γνωριζει την πικριαν της ψυχης αυτου και ξενος δεν συμμετεχει της χαρας αυτης.

Сърцето познава собствената си мъка и чужд не участва в неговата радост.

Η οικια των ασεβων θελει αφανισθη η δε σκηνη των ευθεων θελει ανθει.

Домът на безбожните ще се изтреби, а шатрата на праведните ще благоденства.

Υπαρχει οδος, ητις φαινεται ορθη εις τον ανθρωπον, αλλα τα τελη αυτης φερουσιν εις θανατον.

Има път, който се вижда прав на човека, но краят му са пътища на смъртта.

Ετι και εις τον γελωτα πονει η καρδια και το τελος της χαρας ειναι λυπη.

Даже и в смеха сърцето може да боли и краят на радостта е тъга.

Ο διεφθαρμενος την καρδιαν θελει εμπλησθη απο των οδων αυτου ο δε αγαθος ανθρωπος αφ εαυτου.

Отстъпникът по сърце ще се насити от пътищата си, а добрият човек — от това, което е в него.

Ο απλους πιστευει εις παντα λογον ο δε φρονιμος προσεχει εις τα βηματα αυτου.

Невежият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в стъпките си.

Ο σοφος φοβειται και φευγει απο του κακου αλλ ο αφρων προχωρει και θρασυνεται.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният се хвърля напред и е самонадеян.

Ο οξυθυμος πραττει αστοχαστως και ο κακοβουλος ανθρωπος ειναι μισητος.

Избухливият човек постъпва глупаво и злонамереният е мразен.

Οι αφρονες κληρονομουσι μωριαν οι δε φρονιμοι στεφανουνται συνεσιν.

Невежите наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Οι κακοι υποκλινουσιν εμπροσθεν των αγαθων, και οι ασεβεις εις τας πυλας των δικαιων.

Злите се покланят пред добрите и безбожните — при портите на праведния.

Ο πτωχος μισειται και υπο του πλησιον αυτου του δε πλουσιου οι φιλοι πολλοι.

Бедният е мразен даже от ближния си, а приятелите на богатия са много.

Ο καταφρονων τον πλησιον αυτου αμαρτανει ο δε ελεων τους πτωχους ειναι μακαριος.

Който презира ближния си, съгрешава, а който оказва милост на сиромасите, е блажен.

Δεν πλανωνται οι βουλευομενοι κακον; ελεος ομως και αληθεια θελει εισθαι εις τους βουλευομενους αγαθον.

Не се ли отклоняват онези, които замислят зло? Но милост и истина ще намерят онези, които замислят добро.

Εν παντι κοπω υπαρχει κερδος η δε φλυαρια των χειλεων φερει μονον εις ενδειαν.

Във всеки труд има полза, а бърборенето с устни води само до бедност.

Τα πλουτη των σοφων ειναι στεφανος εις αυτους των δε αφρονων η υπεροχη μωρια.

Венецът на мъдрите е тяхното богатство, а глупостта на простите е само глупост.

Ο αληθης μαρτυς ελευθερονει ψυχας ο δε δολιος εκχεει ψευδη.

Верният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е измама.

Εν τω φοβω του Κυριου ειναι ελπις ισχυρα και εις τα τεκνα αυτου θελει υπαρχει καταφυγιον.

В страха от ГОСПОДА има силна увереност и Неговите синове ще имат прибежище.

Ο φοβος του Κυριου ειναι πηγη ζωης, απομακρυνων απο παγιδων θανατου.

Страхът от ГОСПОДА е извор на живот, за да се избягнат примките на смъртта.

Εν τω πληθει του λαου ειναι η δοξα του βασιλεως εν δε τη ελλειψει του λαου ο αφανισμος του ηγεμονευοντος.

В множеството на народа е славата на царя, а намаляването на народа е падането на княза.

Ο μακροθυμος εχει μεγαλην φρονησιν ο δε οξυθυμος ανεγειρει την αφροσυνην αυτου.

Търпеливият има много разум, а избухливият възвеличава безумието.

Η υγιαινουσα καρδια ειναι ζωη της σαρκος ο δε φθονος σαπρια των οστεων.

Спокойно сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.

Ο καταθλιβων τον πενητα ονειδιζει τον Ποιητην αυτου ο δε τιμων αυτον ελεει τον πτωχον.

Който потиска сиромаха, безчести Създателя му, а който е милостив към нуждаещия се, Го почита.

Ο ασεβης εκτινασσεται εν τη ασεβεια αυτου ο δε δικαιος και εν τω θανατω αυτου εχει ελπιδα.

Безбожният ще бъде отхвърлен за злината си, а праведният има убежище в смъртта си.

Εν τη καρδια του συνετου επαναπαυεται σοφια εν μεσω δε των αφρονων φανερουται.

Мъдрост почива в сърцето на разумния, а каквото има вътре в безумния, ще се яви.

Η δικαιοσυνη υψονει εθνος η δε αμαρτια ειναι ονειδος λαων.

Правдата възвишава нация, а грехът е позор за народите.

Ευνοια του βασιλεως ειναι προς φρονιμον δουλον θυμος δε αυτου προς τον προξενουντα αισχυνην.

Благоволението на царя е към разумния слуга, а гневът му е против онзи, който докарва срам.