I Corinthians 15

Známoť vám pak činím, bratří, evangelium, kteréž jsem zvěstoval vám, kteréž jste i přijali, v němž i stojíte,

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Skrze kteréž i spasení béřete, kterak kázal jsem vám, pamatujete-li, leč byste nadarmo uvěřili.

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

Vydal jsem zajisté vám nejprve to, což jsem i vzal, že Kristus umřel za hříchy naše podle Písem,

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

A že jest pohřben a že vstal z mrtvých třetího dne podle Písem.

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

A že vidín jest od Petra, potom od dvanácti.

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

Potom vidín více než od pěti set bratří spolu, z nichžto mnozí ještě živi jsou až dosavad, a někteří již zesnuli.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

Potom vidín jest od Jakuba, potom ode všech apoštolů.

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

Nejposléze pak ze všech, jakožto nedochůdčeti, ukázal se i mně.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Nebo já jsem nejmenší z apoštolů, kterýž nejsem hoden slouti apoštol, protože jsem se protivil církvi Boží.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Ale milostí Boží jsem to, což jsem, a milost jeho mně učiněná daremná nebyla, ale hojněji nežli oni všickni pracoval jsem, avšak ne já, ale milost Boží, kteráž se mnou jest.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

Protož i já i oni tak kážeme, a tak jste uvěřili.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Poněvadž se pak káže o Kristu, že jest z mrtvých vstal, kterakž někteří mezi vámi praví, že by nebylo z mrtvých vstání?

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Nebo není-liť z mrtvých vstání, anižť jest Kristus z mrtvých vstal.

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

A nevstal-liť jest z mrtvých Kristus, tedyť jest daremné kázaní naše, a daremnáť jest i víra vaše.

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

A byli bychom nalezeni i křiví svědkové Boží; nebo vydali jsme svědectví o Bohu, že vzkřísil z mrtvých Krista. Kteréhož nevzkřísil, (totiž) jestliže mrtví z mrtvých nevstávají.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

Nebo jestližeť mrtví z mrtvých nevstávají, anižť jest Kristus vstal.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

A nevstal-liť jest z mrtvých Kristus, marná jest víra vaše, ještě jste v hříších vašich.

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

A takť i ti, kteříž zesnuli v Kristu, zahynuli.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

Jestližeť pak v tomto životě toliko naději máme v Kristu, nejbídnější jsme ze všech lidí.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Ale vstalť jest z mrtvých Kristus, prvotiny těch, jenž zesnuli.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Nebo poněvadž skrze člověka smrt, také i skrze člověka vzkříšení z mrtvých.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Nebo jakož v Adamovi všickni umírají, tak i skrze Krista všickni obživeni budou.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

Ale jeden každý v svém pořádku: Prvotiny Kristus, potom ti, kteříž jsou Kristovi, v příští jeho.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Potom bude konec, když vzdá království Bohu a Otci, když vyprázdní všeliké knížatstvo, i všelikou vrchnost i moc.

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Nebo musíť to býti, aby on kraloval, dokudž nepoloží všech nepřátel pod nohy jeho.

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Nejposlednější pak nepřítel zahlazen bude smrt.

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

Nebo všecky věci poddal pod nohy jeho. Když pak praví, že všecky věci poddány jsou jemu, zjevnéť jest, že kromě toho, kterýž jemu poddal všecko.

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

A když poddáno jemu bude všecko, tedy i on Syn poddá se tomu, kterýž jemu poddati má všecko, aby byl Bůh všecko ve všech.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

Sic jinak co činí ti, kteříž se křtí za mrtvé? Nevstávají-liť mrtví z mrtvých, i proč se křtí za mrtvé?

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Proč i my nebezpečenství trpíme každé hodiny?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Na každý den umírám, skrze slávu naši, kterouž mám v Kristu Ježíši Pánu našem.

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Jestližeť jsem obyčejem jiných lidí bojoval s šelmami v Efezu, co mi to prospěje, nevstanou-liť mrtví? Tedy jezme a pijme, nebo zítra zemřeme.

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Nedejte se svoditi. Porušujíť dobré obyčeje zlá rozmlouvání.

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Prociťte k konání spravedlnosti, a nehřešte. Nebo někteří ještě neznají Boha; k zahanbení vašemu toto mluvím.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Ale řekne někdo: Kterakž pak vstanou mrtví? A v jakém těle přijdou?

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Ó nemoudrý, však to, což rozsíváš, nebývá obživeno, leč umře.

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

A což rozsíváš, ne to tělo, kteréž potom zroste, rozsíváš, ale holé zrno, jaké se trefí, pšenice nebo kteréžkoli jiné.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

Bůh pak dává jemu tělo, jakž ráčí, a jednomu každému z těch semen jeho vlastní tělo.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Ne každé tělo jest jednostejné tělo, ale jiné zajisté tělo lidské, jiné tělo hovadí, jiné pak rybí, a jiné ptačí.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

A jsou těla nebeská, a jsou těla zemská, ale jináť jest sláva nebeských, a jiná zemských,

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

Jiná sláva slunce, a jiná měsíce, a jiná sláva hvězd; nebo hvězda od hvězdy dělí se v slávě.

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Tak i vzkříšení z mrtvých. Rozsívá se tělo porušitelné, vstane neporušitelné;

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

Rozsívá se nesličné, vstane slavné; rozsívá se nemocné, vstane mocné;

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

Rozsívá se tělo tělesné, vstane tělo duchovní. Jest tělo tělesné, jest také i duchovní tělo.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

Takť i psáno jest: Učiněn jest první člověk Adam v duši živou, ale poslední Adam v ducha obživujícího.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Však ne nejprve duchovní, ale tělesné, potom pak duchovní.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

První člověk byl z země zemský, druhý člověk jest sám Pán s nebe.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

Jakýž jest ten zemský, takoví jsou i zemští, a jakýž ten nebeský, takovíž budou také i nebeští.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

A jakož jsme nesli obraz zemského, takť poneseme obraz i nebeského.

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

Totoť pak pravím, bratří: Že tělo a krev království Božího dědictví nedosáhnou, aniž porušitelnost neporušitelnosti dědičně obdrží.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Aj, tajemství vám pravím: Ne všickni zajisté zesneme, ale všickni proměněni budeme, hned pojednou, v okamžení, k zatroubení poslednímu.

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

Neboť zatroubí, a mrtví vstanou neporušitelní, a my proměněni budeme.

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Musí zajisté toto porušitelné tělo obléci neporušitelnost, a smrtelné toto obléci nesmrtelnost.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

A když porušitelné toto tělo obleče neporušitelnost, a smrtelné toto obleče nesmrtelnost, tehdy se naplní řeč, kteráž napsána jest: Pohlcena jest smrt v vítězství.

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Kde jest, ó smrti, osten tvůj? Kde jest, ó peklo, vítězství tvé?

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Osten pak smrti jestiť hřích, a moc hřícha jest Zákon.

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

Ale Bohu díka, kterýž dal nám vítězství skrze Pána našeho Jezukrista.

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Protož, bratří moji milí, stálí buďte a nepohnutelní, rozhojňujíce se v díle Páně vždycky, vědouce, že práce vaše není daremná v Pánu.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.