Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.
А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,
защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,
защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.
Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,
затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.
Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.
Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.
Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.
Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.
И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?
Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!
Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,
защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.
Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.
Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,
докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.
Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.
Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.
И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.
Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.
Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.
Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.
Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.
Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!