Psalms 73

Псалом Асафів. Поправді Бог добрий ізраїлеві, Бог для щиросердих!

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

А я, мало не послизнулися ноги мої, мало не посковзнулися стопи мої,

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

бо лихим я завидував, бачивши спокій безбожних,

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

бо не мають страждання до смерти своєї, і здорове їхнє тіло,

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

на людській роботі нема їх, і разом із іншими людьми не зазнають вони вдарів.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

Тому то пиха їхню шию оздоблює, зодягає їх шата насилля,

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

вилазять їм очі від жиру, бажання їхнього серця збулися,

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

сміються й злосливо говорять про утиск, говорять бундючно:

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

свої уста до неба підносять, а їхній язик по землі походжає!...

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

Тому то туди Його люди звертаються, і щедро беруть собі воду

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

та й кажуть: Хіба Бог те знає, і чи має Всевишній відомість,

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

як он ті безбожні й безпечні на світі збільшили багатство своє?

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Направду, надармо очистив я серце своє, і в невинності вимив руки свої,

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

і ввесь день я побитий, і щоранку покараний...

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

Коли б я сказав: Буду так говорить, як вони, то спроневірився б я поколінню синів Твоїх.

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

і роздумував я, щоб пізнати оте, та трудне воно в очах моїх,

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

аж прийшов я в Божу святиню, і кінець їхній побачив:

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

направду, Ти їх на слизькому поставив, на спустошення кинув Ти їх!

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Як вони в одній хвилі спустошені, згинули, пощезали від страхів!

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Немов сном по обудженні, Господи, образом їхнім погордиш, мов сном по обудженні!

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Бо болить моє серце, і в нутрі моїм коле,

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

а я немов бидло й не знаю, я перед Тобою худобою став!...

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

Та я завжди з Тобою, Ти держиш мене за правицю,

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Ти Своєю порадою водиш мене, і потому до слави Ти візьмеш мене!

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

Хто є мені на небесах, окрім Тебе? А я при Тобі на землі не бажаю нічого!

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Гине тіло моє й моє серце, та Бог скеля серця мого й моя доля навіки,

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

бо погинуть ось ті, хто бокує від Тебе, понищиш Ти кожного, хто відступить від Тебе!

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

А я, близькість Бога для мене добро, на Владику, на Господа свою певність складаю, щоб звіщати про всі Твої чини!

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!