I Corinthians 15

Звіщаю ж вам, браття, Євангелію, яку я вам благовістив, і яку прийняли ви, в якій і стоїте,

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

Якою й спасаєтесь, коли пам'ятаєте, яким словом я благовістив вам, якщо тільки ви ввірували не наосліп.

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

Бо я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос був умер ради наших гріхів за Писанням,

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

і що Він був похований, і що третього дня Він воскрес за Писанням,

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

і що з'явився Він Кифі, потім Дванадцятьом.

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

А потім з'явився нараз більше як п'ятистам браттям, що більшість із них живе й досі, а дехто й спочили.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

Потому з'явився Він Якову, опісля усім апостолам.

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

А по всіх Він з'явився й мені, мов якому недородкові.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Я бо найменший з апостолів, що негідний зватись апостолом, бо я переслідував був Божу Церкву.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Та благодаттю Божою я те, що є, і благодать Його, що в мені, не даремна була, але я працював більше всіх їх, правда не я, але Божа благодать, що зо мною вона.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

Тож чи я, чи вони, ми так проповідуємо, і так ви ввірували.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Коли ж про Христа проповідується, що воскрес Він із мертвих, як же дехто між вами говорять, що немає воскресення мертвих?

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Як немає ж воскресення мертвих, то й Христос не воскрес!

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

оли ж бо Христос не воскрес, то проповідь наша даремна, даремна також віра ваша!

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

Ми знайшлися б тоді неправдивими свідками Божими, бо про Бога ми свідчили, що воскресив Він Христа, Якого Він не воскресив, якщо не воскресають померлі.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

Бо як мертві не воскресають, то й Христос не воскрес!

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

Коли ж бо Христос не воскрес, тоді віра ваша даремна, ви в своїх ще гріхах,

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

тоді то загинули й ті, що в Христі упокоїлись!

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

Коли ми надіємося на Христа тільки в цьому житті, то ми найнещасніші від усіх людей!

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Та нині Христос воскрес із мертвих, первісток серед покійних.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Смерть бо через людину, і через Людину воскресення мертвих.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Бо так, як в Адамі вмирають усі, так само в Христі всі оживуть,

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

кожен у своєму порядку: первісток Христос, потім ті, що Христові, під час Його приходу.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

А потому кінець, коли Він передасть царство Богові й Отцеві, коли Він зруйнує всякий уряд, і владу всяку та силу.

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Бо належить Йому царювати, аж доки Він не покладе всіх Своїх ворогів під ногами Своїми!

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Як ворог останній смерть знищиться,

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

бо під ноги Його Він усе впокорив. Коли ж каже, що впокорено все, то ясно, що все, окрім Того, Хто впокорив Йому все.

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

А коли Йому все Він упокорить, тоді й Сам Син упокориться Тому, Хто все впокорив Йому, щоб Бог був у всьому все.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

Бо що зроблять ті, хто христяться ради мертвих? Коли мертві не воскресають зовсім, то нащо вони ради мертвих і христяться?

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Для чого й ми повсякчас наражаємось на небезпеки?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Я щодень умираю. Так свідчу, браття, вашою хвалою, що маю її в Христі Ісусі, Господі нашім.

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Коли я зо звірами боровся в Ефесі, яка мені по-людському користь, коли мертві не воскресають? Будем їсти та пити, бо ми взавтра вмрем!...

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Не дайте себе звести, товариство лихе псує добрі звичаї!

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Протверезіться правдиво, та й не грішіть, бо деякі Бога не знають, говорю вам на сором!

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Але дехто скаже: Як мертві воскреснуть? І в якім тілі прийдуть?

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Нерозумний, що ти сієш, те не оживе, як не вмре.

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

І коли сієш, то сієш не тіло майбутнє, але голе зерно, яке трапиться, пшениці або чого іншого,

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

і Бог йому тіло дає, як захоче, і кожному зерняті тіло його.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Не кожне тіло однакове тіло, але ж інше в людей, та інше тіло в скотини, та інше тіло в пташок, та інше у риб.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

Є небесні тіла й тіла земні, але ж інша слава небесним, а інша земним.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

Інша слава для сонця, та інша слава для місяця, та інша слава для зір, бо зоря від зорі відрізняється славою!

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Так само й воскресення мертвих: сіється в тління, в нетління встає,

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

сіється в неславу, у славі встає, сіється в немочі, у силі встає,

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

сіється тіло звичайне, встає тіло духовне. Є тіло звичайне, є й тіло духовне.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

Так і написано: Перша людина Адам став душею живою, а останній Адам то дух оживляючий.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Та не перше духовне, але звичайне, а потім духовне.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Перша людина з землі, земна, друга Людина із неба Господь.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

Який земний, такі й земні, і Який небесний, такі й небесні.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

І, як носили ми образ земного, так і образ небесного будемо носити.

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

І це скажу, браття, що тіло й кров посісти Божого Царства не можуть, ані тління нетління не посяде.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Ось кажу я вам таємницю: не всі ми заснемо, та всі перемінимось,

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

раптом, як оком змигнути, при останній сурмі: бо засурмить вона і мертві воскреснуть, а ми перемінимось!...

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Мусить бо тлінне оце зодягнутись в нетління, а смертне оце зодягтися в безсмертя.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

А коли оце тлінне в нетління зодягнеться, і оце смертне в безсмертя зодягнеться, тоді збудеться слово написане: Поглинута смерть перемогою!

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Де, смерте, твоя перемога? Де твоє, смерте, жало?

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Жало ж смерти то гріх, а сила гріха то Закон.

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

А Богові дяка, що Він Господом нашим Ісусом Христом перемогу нам дав.

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Отож, брати любі мої, будьте міцні, непохитні, збагачуйтесь завжди в Господньому ділі, знаючи, що ваша праця не марнотна у Господі!

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.