Job 15

Τοτε απεκριθη Ελιφας ο Θαιμανιτης και ειπεν

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Επρεπε σοφος να προφερη στοχασμους ματαιους και να γεμιζη την κοιλιαν αυτου απο ανατολικου ανεμου;

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

Επρεπε να φιλονεικη δια λογων ματαιων και ομιλιων ανωφελων;

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Βεβαιως συ απορριπτεις τον φοβον και αποκλειεις την δεησιν ενωπιον του Θεου.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Διοτι το στομα σου αποδεικνυει την ανομιαν σου, και εξελεξας την γλωσσαν των πανουργων.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

Το στομα σου σε καταδικαζει, και ουχι εγω και τα χειλη σου καταμαρτυρουσιν εναντιον σου.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Μη πρωτος ανθρωπος εγεννηθης; η προ των βουνων επλασθης;

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Μηπως ηκουσας τας βουλας του Θεου; και εξηντλησας εις σεαυτον την σοφιαν;

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Τι εξευρεις, και δεν εξευρομεν; τι εννοεις, και δεν εννοουμεν;

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Υπαρχουσι και μεταξυ ημων πολιοι και γεροντες, γεροντοτεροι του πατρος σου.

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Αι παρηγοριαι του Θεου φαινονται μικρον πραγμα εις σε; η εχεις τι αποκρυφον εν σεαυτω;

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Δια τι σε αποπλανα η καρδια σου; και δια τι παραφερονται οι οφθαλμοι σου,

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

ωστε στρεφεις το πνευμα σου κατα του Θεου και αφινεις να εξερχωνται τοιουτοι λογοι εκ του στοματος σου;

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

Τι ειναι ο ανθρωπος, ωστε να ηναι καθαρος; και ο γεγεννημενος εκ γυναικος, ωστε να ηναι δικαιος;

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

Ιδου, εις τους αγιους αυτου δεν εμπιστευεται και οι ουρανοι δεν ειναι καθαροι εις τους οφθαλμους αυτου

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

ποσω μαλλον βδελυρος και ακαθαρτος ειναι ο ανθρωπος, ο πινων ανομιαν ως υδωρ;

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

Εγω θελω σε διδαξει ακουσον μου τουτο βεβαιως ειδον και θελω φανερωσει,

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

το οποιον οι σοφοι ανηγγειλαν παρα των πατερων αυτων, και δεν εκρυψαν

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

εις τους οποιους μονους εδοθη η γη, και ξενος δεν επερασε δια μεσου αυτων.

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

Ο ασεβης βασανιζεται πασας τας ημερας, και αριθμητα ετη ειναι πεφυλαγμενα δια τον τυραννον.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

Ηχος φοβου ειναι εις τα ωτα αυτου εν μεσω ειρηνης θελει επελθει επ αυτον ο εξολοθρευτης.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Δεν πιστευει οτι θελει επιστρεψει εκ του σκοτους, και περιμενει την μαχαιραν.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

Περιπλαναται δια αρτον, και που; εξευρει οτι η ημερα του σκοτους ειναι ετοιμη πλησιον αυτου.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Θλιψις και στενοχωρια θελουσι καταπληττει αυτον θελουσιν υπερισχυσει κατ αυτου, ως βασιλευς εις μαχην παρεσκευασμενος

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

διοτι εξηπλωσε την χειρα αυτου κατα του Θεου και ηλαζονευθη κατα του Παντοδυναμου

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

ωρμησε κατ αυτου με τραχηλον επηρμενον, με την πεπυκνωμενην ραχιν των ασπιδων αυτου

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

διοτι εσκεπασε το προσωπον αυτου με το παχος αυτου και υπερεπαχυνε τα πλευρα αυτου

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

και κατωκησεν εις πολεις ερημους, εις οικους ακατοικητους, ετοιμους δια σωρους.

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

δεν θελει πλουτισθη, ουδε θελουσι διαμενει τα υπαρχοντα αυτου, ουδε θελει εκτανθη η αφθονια αυτων επι την γην.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

Δεν θελει χωρισθη εκ του σκοτους φλοξ θελει ξηρανει τους βλαστους αυτου, και με την πνοην του στοματος αυτου θελει απελθει.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Ας μη πιστευση εις την ματαιοτητα ο ηπατημενος, διοτι ματαιοτης θελει εισθαι η αμοιβη αυτου.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Προ του καιρου αυτου θελει φθαρη, και ο κλαδος αυτου δεν θελει πρασινισει.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Θελει αποβαλει την αωρον σταφυλην αυτου ως η αμπελος, και θελει ριψει το ανθος αυτου ως η ελαια.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Διοτι η συναξις των υποκριτων θελει ερημωθη, και πυρ θελει καταφαγει τας σκηνας της δωροληψιας.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Συλλαμβανουσι πονηριαν και γεννωσι ματαιοτητα, και η καρδια αυτων μηχαναται δολον.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.