Job 14

Ανθρωπος γεγεννημενος εκ γυναικος ειναι ολιγοβιος και πληρης ταραχης

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

αναβλαστανει ως ανθος και κοπτεται φευγει ως σκια και δεν διαμενει.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Και επι τοιουτον ανοιγεις τους οφθαλμους σου, και με φερεις εις κρισιν μετα σου;

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Τις δυναται να εξαγαγη καθαρον απο ακαθαρτου; ουδεις.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Επειδη αι ημεραι αυτου ειναι προσδιωρισμεναι, ο αριθμος των μηνων αυτου ευρισκεται παρα σοι, και συ εθεσας τα ορια αυτου, και δεν δυναται να υπερβη αυτα,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

αποστρεψον απ αυτου, δια να ησυχαση, εωσου χαιρων εκπληρωση ως μισθωτος την ημεραν αυτου.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Διοτι περι του δενδρου, εαν κοπη, ειναι ελπις οτι θελει αναβλαστησει, και οτι ο τρυφερος αυτου βλαστος δεν θελει εκλειψει.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

Και αν η ριζα αυτου παλαιωθη εν τη γη και ο κορμος αυτου αποθανη εν τω χωματι,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

ομως δια της οσμης του υδατος θελει αναβλαστησει και θελει εκβαλει κλαδους ως νεοφυτον.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

Αλλ ο ανθρωπος αποθνησκει και παρερχεται και ο ανθρωπος εκπνεει, και που ειναι;

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Καθως τα υδατα εκλειπουσιν εκ της θαλασσης και ο ποταμος στειρευει και ξηραινεται,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

ουτως ο ανθρωπος, αφου κοιμηθη, δεν ανισταται εωσου οι ουρανοι μη υπαρξωσι, δεν θελουσιν εξυπνησει, και δεν θελουσιν εγερθη εκ του υπνου αυτων.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Ειθε να με εκρυπτες εν τω ταφω, να με εσκεπαζες εωσου παρελθη η οργη σου, να προσδιωριζες εις εμε προθεσμιαν, και τοτε να με ενθυμηθης

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Εαν αποθανη ο ανθρωπος, θελει αναζησει; πασας τας ημερας της εκστρατειας μου θελω περιμενει, εωσου ελθη η απαλλαγη μου.

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

Θελεις καλεσει, και εγω θελω σοι αποκριθη θελεις επιβλεψει εις το εργον των χειρων σου.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Διοτι τωρα αριθμεις τα διαβηματα μου δεν παραφυλαττεις τας αμαρτιας μου;

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

Η παραβασις μου ειναι επεσφραγισμενη εν βαλαντιω, και επισημειονεις την ανομιαν μου.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Βεβαιως το μεν ορος πιπτον εξουδενουται, ο δε βραχος μετακινειται απο του τοπου αυτου.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

Τα υδατα τρωγουσι τας πετρας αι πλημμυραι αυτων παρασυρουσι το χωμα της γης ουτω συ καταστρεφεις την ελπιδα του ανθρωπου,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

υπερισχυεις παντοτε εναντιον αυτου, και αυτος παρερχεται μεταβαλλεις την οψιν αυτου και αποπεμπεις αυτον.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Οι υιοι αυτου υψουνται, και αυτος δεν εξευρει και ταπεινουνται, και αυτος δεν εννοει ουδεν περι αυτων.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

Μονον η σαρξ αυτου επ αυτου θελει πονει, και η ψυχη αυτου εν αυτω θελει πενθει.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.