Job 16

Τοτε ο Ιωβ απεκριθη και ειπε

Тогава Йов отговори и каза:

Πολλα τοιαυτα ηκουσα αθλιοι παρηγορηται εισθε παντες.

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Εχουσι τελος αι ματαιολογιαι; η τι σε ενθαρρυνει εις το να αποκρινησαι;

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Και εγω εδυναμην να λαλησω καθως σεις εαν η ψυχη σας ητο εις τον τοπον της ψυχης μου, ηδυναμην να επισωρευσω λογους εναντιον σας, και να κινησω εναντιον σας την κεφαλην μου.

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Ηθελον σας ενισχυσει με το στομα μου, και η κινησις των χειλεων μου ηθελε σας ανακουφισει.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Αν λαλω, ο πονος μου δεν ανακουφιζεται και αν σιωπω, ποια ελαττωσις γινεται εις εμε;

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Αλλα τωρα με υπερεβαρυνεν ηρημωσας πασαν την συνοδιαν μου.

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Και αι ρυτιδες με τας οποιας με εσημειωσας, ειναι μαρτυρια και η ισχνοτης μου ανισταμενη εις εμε, μαρτυρει επι του προσωπου μου.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Με διασπαραττει ο εχθρος μου εν τω θυμω αυτου και με μισει τριζει τους οδοντας αυτου εναντιον μου οξυνει τους οφθαλμους αυτου επ εμε.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Ανοιγουσι το στομα αυτων κατ εμου με τυπτουσι κατα της σιαγονος υβριστικως συνηχθησαν ομου επ εμε.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Ο Θεος με παρεδωκεν εις τον αδικον, και με ερριψεν εις χειρας ασεβων.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Ημην εν ησυχια, και με κατεσπαραξε και πιασας με απο του τραχηλου, με κατεσυντριψε, και με εθεσε σκοπον αυτου.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Οι τοξοται αυτου με περιεκυκλωσαν διαπερα τα νεφρα μου, και δεν φειδεται εκχεει την χολην μου επι την γην.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Με συντριβει με πληγην επι πληγην εδραμεν επ εμε ως γιγας.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Σακκον ερραψα επι το δερμα μου, και εμολυνα το κερας μου με χωμα.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Το προσωπον μου κατεκαη υπο του κλαυθμου, και σκια θανατου ειναι επι των βλεφαρων μου

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

ενω αδικια δεν υπαρχει εν ταις χερσι μου, και η προσευχη μου ειναι καθαρα.

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Ω γη, μη σκεπασης το αιμα μου, και ας μη υπαρχη τοπος δια την κραυγην μου,

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

και τωρα, ιδου, ο μαρτυς μου ειναι εν τω ουρανω, και η μαρτυρια μου εν τοις υψιστοις.

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

Οι φιλοι μου ειναι οι εμπαιζοντες με ο οφθαλμος μου σταλαζει δακρυα προς τον Θεον.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

Να ητο δυνατον να διαδικαζηται τις προς τον Θεον, ως ανθρωπος προς τον πλησιον αυτου.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

Διοτι ηλθον τα ηριθμημενα ετη και θελω υπαγει την οδον, οποθεν δεν θελω επιστρεψει.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.