I Corinthians 15

Mina bröder, jag vill påminna eder om det evangelium som jag förkunnade för eder, som I jämväl togen emot, och som I ännu stån kvar i,

И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

genom vilket I ock bliven frälsta; jag vill påminna eder om huru jag förkunnade det för eder, såframt I eljest hållen fast därvid -- om nu icke så är att I förgäves haven kommit till tro.

чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

Jag meddelade eder ju såsom ett huvudstycke vad jag själv hade undfått: att Kristus dog för våra synder, enligt skrifterna,

Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

och att han blev begraven, och att han har uppstått på tredje dagen, enligt skrifterna,

че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

och att han visade sig för Cefas och sedan för de tolv.

и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

Därefter visade han sig för mer än fem hundra bröder på en gång, av vilka de flesta ännu leva kvar, medan några äro avsomnade.

че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

Därefter visade han sig för Jakob och sedan för alla apostlarna.

че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

Allra sist visade han sig också för mig, som är att likna vid ett ofullgånget foster.

а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

Ty jag är den ringaste bland apostlarna, ja, icke ens värdig att kallas apostel, jag som har förföljt Guds församling.

Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

Men genom Guds nåd är jag vad jag är, och hans nåd mot mig har icke varit fåfäng, utan jag har arbetat mer än de alla -- dock icke jag, utan Guds nåd, som har varit med mig.

Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

Det må nu vara jag eller de andra, så är det på det sättet vi predika, och på det sättet I haven kommit till tro.

И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

Om det nu predikas om Kristus att han har uppstått från de döda, huru kunna då somliga bland eder säga att det icke finnes någon uppståndelse från de döda?

Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

Om det åter icke finnes någon uppståndelse från de döda, då har icke heller Kristus uppstått.

Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

Men om Kristus icke har uppstått, då är ju vår predikan fåfäng, då är ock eder tro fåfäng;

А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

då befinnas vi ock vara falska Guds vittnen, eftersom vi hava vittnat mot Gud att han har uppväckt Kristus, som han icke har uppväckt, om det är sant att döda icke uppstå.

При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

Ja, om döda icke uppstå, så har ej heller Kristus uppstått.

Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

Men om Kristus icke har uppstått, så är eder tro förgäves; I ären då ännu kvar i edra synder.

а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

Då hava ju ock de gått förlorade, som hava avsomnat i Kristus.

Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

Om vi i detta livet hava i Kristus haft vårt hopp, och därav intet bliver, då äro vi de mest ömkansvärda av alla människor.

Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

Men nu har Kristus uppstått från de döda, såsom förstlingen av de avsomnade.

Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

Ty eftersom döden kom genom en människa, så kom ock genom en människa de dödas uppståndelse.

Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

Och såsom i Adam alla dö, så skola ock i Kristus alla göras levande.

Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

Men var och en i sin ordning: Kristus såsom förstlingen, därnäst, vid Kristi tillkommelse, de som höra honom till.

Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

Därefter kommer änden, då när han överlämnar riket åt Gud och Fadern, sedan han från andevärldens alla furstar och alla väldigheter och makter har tagit all deras makt.

Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

Ty han måste regera  »till dess han har lagt alla sina fiender  under sina fötter».

защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

Sist bland hans fiender bliver ock döden berövad all sin makt;

Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

ty  »allt har han lagt under hans fötter». Men när det heter att »allt är honom underlagt», då är uppenbarligen den undantagen, som har lagt allt under honom.

Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

Och sedan allt har blivit Sonen underlagt, då skall ock Sonen själv giva sig under den som har lagt allt under honom. Och så skall Gud bliva allt i alla.

А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

Vad kunna annars de som låta döpa sig för de dödas skull vinna därmed? Om så är att döda alls icke uppstå, varför låter man då döpa sig för deras skull?

Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

Och varför undsätta vi oss själva var stund för faror?

Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

Ty -- så sant jag i Kristus Jesus, vår Herre, kan berömma mig av eder, mina bröder -- jag lider döden dag efter dag.

Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

Om jag hade tänkt såsom människor pläga tänka, när jag i Efesus kämpade mot vilddjuren, vad gagnade mig då det jag gjorde? Om döda icke uppstå -- »låtom oss då äta och dricka, ty i morgon måste vi dö».

Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

Faren icke vilse:  »För goda seder dåligt sällskap är fördärv.»

Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

Vaknen upp till rätt nykterhet, och synden icke. Somliga finnas ju, som leva i okunnighet om Gud; eder till blygd säger jag detta.

Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

Nu torde någon fråga: »På vad sätt uppstå då de döda, och med hurudan kropp skola de träda fram?»

Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

Du oförståndige! Det frö du sår, det får ju icke liv, om det icke först har dött.

Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Och när du sår, då är det du sår icke den växt som en gång skall komma upp, utan ett naket korn, kanhända ett vetekorn, kanhända något annat.

И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

Men Gud giver det en kropp, en sådan som han vill, och åt vart frö dess särskilda kropp.

а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

Icke allt kött är av samma slag, utan människors har sin art, boskapsdjurs kött en annan art, fåglars kött åter en annan, fiskars återigen en annan.

Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

Så finnas ock både himmelska kroppar och jordiska kroppar, men de himmelska kropparnas härlighet är av ett slag, de jordiska kropparnas av ett annat slag.

И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

En härlighet har solen, en annan härlighet har månen, åter en annan härlighet hava stjärnorna; ja, den ena stjärnan är icke lik den andra i härlighet. --

един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

Så är det ock med de dödas uppståndelse: vad som bliver sått förgängligt, det uppstår oförgängligt;

Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

vad som bliver sått i ringhet, det uppstår i härlighet; vad som bliver sått i svaghet, det uppstår i kraft;

сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

här sås en »själisk» kropp, där uppstår en andlig kropp. Så visst som det finnes en »själisk» kropp, så visst finnes det ock en andlig.

сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

Så är ock skrivet: »Den första människan, Adam, blev en levande varelse med själ.» Den siste Adam åter blev en levandegörande ande.

Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

Men icke det andliga är det första, utan det »själiska»; sedan kommer det andliga.

Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

Den första människan var av jorden och jordisk, den andra människan är av himmelen.

Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

Sådan som den jordiska var, sådana äro ock de jordiska; och sådan som den himmelska är, sådana äro ock de himmelska.

Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

Och såsom vi hava burit den jordiskas gestalt, så skola vi ock bära den himmelskas gestalt.

И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

Mina bröder, vad jag nu vill säga är detta, att kött och blod icke kunna få Guds rike till arvedel; ej heller får förgängligheten oförgängligheten till arvedel.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

Se, jag säger eder en hemlighet: Vi skola icke alla avsomna, men alla skola vi bliva förvandlade,

Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

och det i ett nu, i ett ögonblick, vid den sista basunens ljud. Ty basunen skall ljuda, och de döda skola uppstå till oförgänglighet, och då skola vi bliva förvandlade.

в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Ty detta förgängliga måste ikläda sig oförgänglighet, och detta dödliga ikläda sig odödlighet.

Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

Men när detta förgängliga har iklätt sig oförgänglighet, och detta dödliga har iklätt sig odödlighet, då skall det ord fullbordas, som står skrivet: »Döden är uppslukad och seger vunnen.»

А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

Du död, var är din seger? Du död, var är din udd?

"О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

Dödens udd är synden, och syndens makt kommer av lagen.

Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

Men Gud vare tack, som giver oss segern genom vår Herre Jesus Kristus!

но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

Alltså, mina älskade bröder, varen fasta, orubbliga, alltid överflödande i Herrens verk, eftersom I veten att edert arbete icke är fåfängt i Herren.

Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.