Proverbs 21

Il cuore del re, nella mano dell’Eterno, è come un corso d’acqua; egli lo volge dovunque gli piace.

на царя е като водни потоци в ръката на ГОСПОДА, Той го обръща накъдето иска.

Tutte le vie dell’uomo gli paion diritte, ma l’Eterno pesa i cuori.

Всеки път на човека е прав в очите му, но ГОСПОД претегля сърцата.

Praticare la giustizia e l’equità è cosa che l’Eterno preferisce ai sacrifizi.

Да се върши правда и правосъдие е по-угодно на ГОСПОДА отколкото жертва.

Gli occhi alteri e il cuor gonfio, lucerna degli empi, sono peccato.

Надменно око и горделиво сърце — светилото на безбожните — е грях.

I disegni dell’uomo diligente menano sicuramente all’abbondanza, ma chi troppo s’affretta non fa che cader nella miseria.

Плановете на трудолюбивите водят само до изобилие, а всеки, който е прибързан, идва само до бедност.

I tesori acquistati con lingua bugiarda sono un soffio fugace di gente che cerca la morte.

Придобиването на съкровища с лъжлив език е суета, гонена от онези, които търсят смърт.

La violenza degli empi li porta via, perché rifiutano di praticare l’equità.

Насилието на безбожните ще ги завлече, защото отказват да вършат правдата.

La via del colpevole è tortuosa, ma l’innocente opera con rettitudine.

Пътят на грешния човек е крив, а делото на чистия е право.

Meglio abitare sul canto d’un tetto, che una gran casa con una moglie rissosa.

По-добре да живееш в ъгъл на тавана, отколкото в къща, споделена със свадлива жена.

L’anima dell’empio desidera il male; il suo amico stesso non trova pietà agli occhi di lui.

Душата на безбожния желае зло, ближният му не намира милост пред очите му.

Quando il beffardo è punito, il semplice diventa savio; e quando s’istruisce il savio, egli acquista scienza.

Когато се накаже присмивателят, простият става мъдър и когато се наставлява мъдрият, той придобива знание.

Il Giusto tien d’occhio la casa dell’empio, e precipita gli empi nelle sciagure.

Праведният наблюдава дома на безбожния и довежда безбожните до унищожение.

Chi chiude l’orecchio al grido del povero, griderà anch’egli, e non gli sarà risposto.

Който запушва ушите си за вика на сиромаха, и той ще викне и няма да бъде чут.

Un dono fatto in segreto placa la collera, e un regalo dato di sottomano, l’ira violenta.

Тайният дар укротява гняв и подаръкът в пазвата — силна ярост.

Far ciò ch’è retto è una gioia per il giusto, ma è una rovina per gli artefici d’iniquità.

Радост е за праведния да върши правда, а ужас е за тези, които вършат беззаконие.

L’uomo che erra lungi dalle vie del buon senso, riposerà nell’assemblea dei trapassati.

Човек, който се отбива от пътя на разума, ще почива в събранието на мъртвите.

Chi ama godere sarà bisognoso, chi ama il vino e l’olio non arricchirà.

Който обича веселба, ще обеднее, който обича вино и масло, няма да забогатее.

L’empio serve di riscatto al giusto; e il perfido, agli uomini retti.

Безбожният ще бъде откуп за праведния и неверният — на мястото на праведните.

Meglio abitare in un deserto, che con una donna rissosa e stizzosa.

По-добре да живееш в пуста земя, отколкото със свадлива жена и досада.

In casa del savio c’è dei tesori preziosi e dell’olio, ma l’uomo stolto dà fondo a tutto.

Скъпоценно съкровище и масло има в жилището на мъдрия, а безумният човек ги поглъща.

Chi ricerca la giustizia e la bontà troverà vita, giustizia e gloria.

Който следва правда и милост, ще намери живот, правда и чест.

Il savio dà la scalata alla città dei forti, e abbatte il baluardo in cui essa confidava.

Мъдър човек се изкачва в града на силните и събаря крепостта, на която градът се уповава.

Chi custodisce la sua bocca e la sua lingua preserva l’anima sua dalle distrette.

Който пази устата си и езика си, пази душата си от тревоги.

Il nome del superbo insolente è: beffardo; egli fa ogni cosa con furore di superbia.

Безочливо надменният — присмивател е името му — действа с безмерна гордост.

I desideri del pigro l’uccidono perché le sue mani rifiutano di lavorare.

Желанието на ленивия го убива, защото ръцете му отказват да работят.

C’è chi da mane a sera brama avidamente, ma il giusto dona senza mai rifiutare.

Той жадно желае цял ден, а праведният дава и не му се свиди.

Il sacrifizio dell’empio è cosa abominevole; quanto più se l’offre con intento malvagio!

Жертвата на безбожните е мерзост, а колко повече, когато се принася с лукавство!

Il testimonio bugiardo perirà, ma l’uomo che ascolta potrà sempre parlare.

Лъжлив свидетел ще загине, а човекът, който е чул, ще говори отново и отново.

L’empio fa la faccia tosta, ma l’uomo retto rende ferma la sua condotta.

Безбожният човек ожесточава лицето си, а праведният изправя пътя си.

Non c’è sapienza, non intelligenza, non consiglio che valga contro l’Eterno.

Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА.

Il cavallo è pronto per il dì della battaglia, ma la vittoria appartiene all’Eterno.

Конят се приготвя за деня на битката, но победата е от ГОСПОДА.