Job 15

Så tog Temaniten Elifaz til Orde og sagde:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

"Mon Vismand svarer med Mundsvejr og fylder sit Indre med Østenvind

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

for at hævde sin Ret med gavnløs Tale, med Ord, som intet båder?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Desuden nedbryder du Gudsfrygt og krænker den Stilhed, som tilkommer Gud.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Din Skyld oplærer din Mund, du vælger de listiges Sprog.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

Din Mund domfælder dig, ikke jeg, dine Læber vidner imod dig!

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Var du den første, der fødtes, kom du til Verden, før Højene var?

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Mon du lytted til, da Gud holdt Råd, og mon du rev Visdommen til dig?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Hvad ved du, som vi ikke ved, hvad forstår du, som vi ikke kender?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Også vi har en gammel iblandt os, en Olding, hvis Dage er fler end din Faders!

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Er Guds Trøst dig for lidt, det Ord, han mildelig talede til dig?

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Hvi river dit Hjerte dig hen, hvi ruller dit Øje vildt?

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

Thi du vender din Harme mod Gud og udstøder Ord af din Mund.

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

Hvor kan et Menneske være rent, en kvindefødt have Ret?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

End ikke sine Hellige tror han, og Himlen er ikke ren i hans Øjne,

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

hvad da den stygge, den onde, Manden, der drikker Uret som Vand!

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

Jeg vil sige dig noget, hør mig, jeg fortæller, hvad jeg har set,

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

hvad vise Mænd har forkyndt, deres Fædre ikke dulgt,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

dem alene var Landet givet, ingen fremmed færdedes blandt dem:

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

Den gudløse ængstes hele sit Liv, de stakkede År, en Voldsmand lever;

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

Rædselslyde fylder hans Ører, midt under Fred er Hærgeren over ham;

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

han undkommer ikke fra Mørket, opsparet er han for Sværdet,

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

udset til Føde for Gribbe, han ved, at han står for Fald;

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Mørkets Dag vil skræmme ham. Trængsel og Angst overvælde ham som en Konge, rustet til Strid.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

Thi Hånden rakte han ud mod Gud og bød den Almægtige Trods,

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

stormed bårdnakket mod ham med sine tykke, buede Skjolde.

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

Thi han dækked sit Ansigt med Fedt og samlede Huld på sin Lænd.

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

tog Bolig i Byer, der øde lå hen. i Huse, man ikke må bo i, bestemt til at ligge i Grus.

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

Han bliver ej rig, hans Velstand forgår, til Jorden bøjer sig ikke hans Aks;

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

han undkommer ikke fra Mørket. Solglød udtørrer hans Spire, hans Blomst rives bort af Vinden.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Han stole ikke på Tomhed han farer vild thi Tomhed skal være hans Løn!

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

I Utide visner hans Stamme, hans Palmegren skal ikke grønnes;

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

han ryster som Ranken sin brue af og kaster som Olietræet sin Blomst.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Thi vanhelliges Samfund er goldt, og Ild fortærer Bestikkelsens Telte;

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

svangre med Kvide, føder de Uret, og deres Moderskød fostrer Svig!

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.