Job 16

Så tog Job til Orde og svarede:

Тогава Йов отговори и каза:

"Nok har jeg hørt af sligt, besværlige Trøstere er I til Hobe!

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Får Mundsvejret aldrig Ende? Hvad ægged dig dog til at svare?

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Også jeg kunde tale som I, hvis I kun var i mit Sted, føje mine Ord imod jer og ryste på Hovedet ad jer,

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

styrke jer med min Mund, ej spare på ynksomme Ord!

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Taler jeg, mildnes min Smerte ikke og om jeg tier, hvad Lindring får jeg?

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Dog nu har han udtømt min Kraft, du bar ødelagt hele min Kreds;

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

at du greb mig, gælder som Vidnesbyrd mod mig, min Magerhed vidner imod mig.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Hans Vrede river og slider i mig, han skærer Tænder imod mig. Fjenderne hvæsser Blikket imod mig,

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

de opspiler Gabet imod mig, slår mig med Hån på Kind og flokkes til Hobe omkring mig;

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Gud gav mig hen i Niddingers Vold, i gudløses Hænder kasted han mig.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Jeg leved i Fred, så knuste han mig, han greb mig i Nakken og sønderslog mig; han stilled mig op som Skive,

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

hans Pile flyver omkring mig, han borer i Nyrerne uden Skånsel, udgyder min Galde på Jorden;

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Revne på Revne slår han mig, stormer som Kriger imod mig.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Over min Hud har jeg syet Sæk og boret mit Horn i Støvel;

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

mit Ansigt er rødt af Gråd, mine Øjenlåg hyllet i Mørke,

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

skønt der ikke er Vold i min Hånd, og skønt min Bøn er ren!

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

Dølg ikke, Jord, mit Blod, mit Skrig komme ikke til Hvile!

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Alt nu er mit Vidne i Himlen, min Talsmand er i det høje;

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

gid min Ven lod sig finde! Mit Øje vender sig med Tårer til Gud,

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

at han skifter Ret mellem Manden og Gud, mellem Mennesket og hans Ven!

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

Thi talte er de kommende År, jeg skal ud på en Færd, jeg ej vender hjem fra.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.