Job 14

Mennesket, født af en Kvinde, hans Liv er stakket, han mættes af Uro;

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

han spirer som Blomsten og visner, flyr som Skyggen, står ikke fast.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

Og på ham vil du rette dit Øje, ham vil du stævne for Retten!

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

Ja, kunde der komme en ren af en uren! Nej, end ikke een!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

Når hans Dages Tal er fastsat, hans Måneder talt hos dig, og du har sat ham en uoverskridelig Grænse,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

tag så dit Øje fra ham, lad ham i Fred, at han kan nyde sin Dag som en Daglejer!

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

Thi for et Træ er der Håb: Fældes det, skyder det atter, det fattes ej nye Skud;

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

ældes end Roden i Jorden, dør end Stubben i Mulde:

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

lugter det Vand, får det nye Skud, skyder Grene som nyplantet Træ;

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

men dør en Mand, er det ude med ham, udånder Mennesket, hvor er han da?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

Som Vand løber ud af Søen og Floden svinder og tørres,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

så lægger Manden sig, rejser sig ikke, vågner ikke, før Himlen forgår, aldrig vækkes han af sin Søvn.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

Tag dog og gem mig i Dødens Rige, skjul mig, indtil din Vrede er ovre, sæt mig en Frist og kom mig i Hu!

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

Om Manden dog døde for atter at leve! Da vented jeg rolig al Stridens Tid, indtil min Afløsning kom;

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

du skulde kalde - og jeg skulde svare længes imod dine Hænders Værk!

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Derimod tæller du nu mine Skridt, du tilgiver ikke min Synd,

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

forseglet ligger min Brøde i Posen, og over min Skyld har du lukket til.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

Nej, ligesom Bjerget skrider og falder, som Klippen rokkes fra Grunden,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

som Vandet udhuler Sten og Plaskregn bortskyller Jord, så har du udslukt Menneskets Håb.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

For evigt slår du ham ned, han går bort, skamskænder hans Ansigt og lader ham fare.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

Hans Sønner hædres, han ved det ikke, de synker i Ringhed, han mærker det ikke;

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

ikkun hans eget Kød volder Smerte, ikkun hans egen Sjæl volder Sorg.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.