Luke 2

I stalo se v těch dnech, vyšlo jest vyrčení od císaře Augusta, aby byl popsán všecken svět.

А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

(To popsání nejprve stalo se, když vladařem Syrským byl Cyrenius.)

Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

I šli všickni, aby zapsáni byli, jeden každý do svého města.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

Vstoupil pak i Jozef od Galilee z města Nazarétu do Judstva, do města Davidova, kteréž slove Betlém, (protože byl z domu a z čeledi Davidovy,)

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,

Aby zapsán byl s Marijí, zasnoubenou sobě manželkou, těhotnou.

и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.

I stalo se, když tam byli, naplnili se dnové Marie, aby porodila.

И когато бяха там, се навършиха дните й да роди.

I porodila Syna svého prvorozeného, a plénkami ho obvinula, a položila jej v jeslech, neb neměli jinde místa v hospodě.

И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.

A pastýři byli v krajině té, ponocujíce a stráž noční držíce nad svým stádem.

А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

A aj, anděl Páně postavil se podle nich, a sláva Páně osvítila je. I báli se bázní velikou.

И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.

Tedy řekl jim anděl: Nebojtež se; nebo aj, zvěstuji vám radost velikou, kteráž bude všemu lidu.

Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.

Nebo narodil se vám dnes Spasitel, jenž jest Kristus Pán, v městě Davidově.

Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

A toto vám bude za znamení: Naleznete nemluvňátko plénkami obvinuté, a ležící v jeslech.

И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.

A hned s andělem zjevilo se množství rytířstva nebeského, chválících Boha a řkoucích:

И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:

Sláva na výsostech Bohu, a na zemi pokoj, lidem dobrá vůle.

Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!

I stalo se, jakž odešli od nich andělé do nebe, že ti lidé, totiž pastýři, řekli vespolek: Pojďme až do Betléma a vizme tu věc, jenž se stala, o níž Pán oznámil nám.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

I přišli, chvátajíce, a nalezli Mariji a Jozefa, a nemluvňátko ležící v jeslech.

И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.

A viděvše, rozhlašovali to, což jim povědíno bylo o tom dítěti.

И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.

I divili se všickni, kteříž slyšeli o tom, což bylo mluveno od pastýřů k nim.

И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

Ale Maria zachovávala všecka slova tato, skládajici je v srdci svém.

А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

I navrátili se pastýři, velebíce a chválíce Boha ze všeho, což slyšeli a viděli, tak jakž bylo povědíno jim.

И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.

A když se naplnilo dní osm, aby obřezáno bylo dítě, nazváno jest jméno jeho Ježíš, kterýmž bylo nazváno od anděla, prve než se v životě počalo.

И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.

A když se naplnili dnové očišťování Marie podle Zákona Mojžíšova, přinesli jej do Jeruzaléma, aby ho postavili přede Pánem,

А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

(Jakož psáno jest v Zákoně Páně, že každý pacholík, otvíraje život, svatý Pánu slouti bude,)

както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,

A aby dali obět, jakož povědíno jest v Zákoně Páně, dvě hrdličky anebo dvé holoubátek.

и да принесат в жертва ?две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

A aj, člověk jeden byl v Jeruzalémě, jemuž jméno Simeon. A člověk ten byl spravedlivý a nábožný, očekávající potěšení Izraelského, a Duch svatý byl v něm.

А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

A bylo jemu zjeveno od Ducha svatého, že neuzří smrti, až by prve uzřel Krista Páně.

На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.

Ten přišel, ponuknut jsa od Ducha Páně, do chrámu. A když uvodili dítě Ježíše rodičové, aby učinili podle obyčeje Zákona za něj,

И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,

Tedy on vzal jej na lokty své, i chválil Boha a řekl:

той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

Nyní propouštíš služebníka svého, Pane, podle slova svého v pokoji.

Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.

Neboť jsou viděly oči mé spasení tvé,

Защото видяха очите ми спасението,

Kteréž jsi připravil před obličejem všech lidí,

което си приготвил пред лицето на всички народи;

Světlo k zjevení národům a slávu lidu tvého Izraelského.

светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

Otec pak a matka jeho divili se těm věcem, kteréž praveny byly o něm.

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

I požehnal jim Simeon, a řekl k Mariji, matce jeho: Aj, položen jest tento ku pádu a ku povstání mnohým v Izraeli, a na znamení, kterémužto bude odpíráno,

И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

(A tvou vlastní duši pronikne meč,) aby zjevena byla z mnohých srdcí myšlení.

Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

Byla také Anna prorokyně, dcera Fanuelova z pokolení Aser. Ta se byla zstarala ve dnech mnohých, a živa byla s mužem svým sedm let od panenství svého.

Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

A ta vdova byla, mající let okolo osmdesáti a čtyř, kteráž nevycházela z chrámu, posty a modlitbami sloužeci Bohu dnem i nocí.

а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

A ta v touž hodinu přišedši, chválila Pána, a mluvila o něm všechněm, kteříž čekali vykoupení v Jeruzalémě.

И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим.

Oni pak, jakž vykonali všecko podle Zákona Páně, vrátili se do Galilee, do města svého Nazaréta.

И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.

Dítě pak rostlo a posilovalo se v duchu, plné moudrosti, a milost Boží byla v něm.

А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

I chodívali rodičové jeho každého roku do Jeruzaléma na den slavný velikonoční.

И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

A když byl ve dvanácti letech, a oni vstupovali do Jeruzaléma, podle obyčeje toho dne svátečního,

А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.

A když vykonali dni, a již se navracovali, zůstalo dítě Ježíš v Jeruzalémě, a nevěděli o tom Jozef a matka jeho.

Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

Domnívajíce se pak o něm, že by byl v zástupu, ušli den cesty. I hledali ho mezi příbuznými a známými.

А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

A nenalezše jeho, navrátili se do Jeruzaléma, hledajíce ho.

И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.

I stalo se po třech dnech, že nalezli jej v chrámě, an sedí mezi doktory, poslouchaje jich a otazuje se jich.

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

A děsili se všickni, kteříž jej slyšeli, nad rozumností a odpovědmi jeho.

И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.

A uzřevše ho, ulekli se. I řekla matka jeho k němu: Synu, proč jsi nám tak učinil? Aj, otec tvůj a já s bolestí hledali jsme tebe.

И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.

I řekl k nim: Co jest, že jste mne hledali? Zdaliž jste nevěděli, že v těch věcech, kteréž jsou Otce mého, musím já býti?

А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?

Ale oni nesrozuměli těm slovům, kteráž k nim mluvil.

А те не разбраха думата, която им каза.

I šel s nimi, a přišel do Nazarétu, a byl poddán jim. Matka pak jeho zachovávala všecka slova ta v srdci svém.

И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си.

A Ježíš prospíval moudrostí, a věkem, a milostí, u Boha i u lidí.

И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.