Luke 1

Poněvadž mnozí usilovali sepsati pořádně vypravování těch věcí, kteréž jsou u nás jisté,

Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено известните между нас събития,

Jakž jsou nám vydali ti, kteřížto od počátku sami viděli, a služebníci toho Slova byli,

както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото,

Vidělo se i mně, kterýž jsem toho všeho pravé povědomosti došel, tobě z gruntu o tom pořádně vypsati, výborný Theofile,

видя се добре и на мен, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред, почтени Теофиле,

Abys zvěděl jistotu těch věcí, jimž jsi vyučován.

за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.

Byl za dnů Herodesa krále Judského kněz nějaký, jménem Zachariáš, z třídy Abiášovy, a manželka jeho ze dcer Aronových, a jméno její Alžběta.

В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от отряда на Авия на име Захария. Жена му беше от дъщерите на Аарон и се наричаше Елисавета.

Byli pak oba spravedliví před obličejem Božím, chodíce ve všech přikázáních a spravedlnostech Páně bez úhony.

Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.

A neměli plodu, protože Alžběta byla neplodná, a oba se byli zstarali ve dnech svých.

Но нямаха дете, защото Елисавета беше безплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.

I stalo se, když on úřad kněžský konal v pořádku třídy své před Bohem,

И когато той изпълняваше свещеническата си служба пред Бога по реда на своя отряд,

Že vedle obyčeje úřadu kněžského los naň přišel, aby položil zápal, vejda do chrámu Páně.

според свещеническия обичай на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади.

A všecko množství lidu bylo vně, modlíce se v hodinu zápalu.

А в часа на каденето цялото множество от народа се молеше навън.

Tedy ukázal se jemu anděl Páně, stoje na pravé straně oltáře zápalu.

И тогава му се яви Господен ангел, като стоеше отдясно на кадилния олтар.

A uzřev jej Zachariáš, zstrašil se, a bázeň připadla na něj.

А когато Захария го видя, се смути и го обзе страх.

I řekl jemu anděl: Neboj se, Zachariáši, neboť jest uslyšána modlitba tvá, a Alžběta manželka tvá porodí tobě syna, a nazůveš jméno jeho Jan.

Но ангелът му каза: Не се бой, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.

Z čehož budeš míti radost a veselé, a mnozí z jeho narození budou se radovati.

Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане.

Bude zajisté veliký před obličejem Páně, a vína i nápoje opojného nebudeť píti, a Duchem svatým bude naplněn hned od života matky své.

Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Свети Дух още в майчината си утроба.

A mnohé z synů Izraelských obrátí ku Pánu Bohu jejich.

И ще обърне мнозина от израилевите синове към Господа, техния Бог.

Neboť, on předejde před obličejem jeho v duchu a v moci Eliášově, aby obrátil srdce otců k synům, a nevěřící k opatrnosti spravedlivých, aby tak připravil Pánu lid hotový.

Той ще върви пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните – към мъдростта на праведните, за да приготви за Господа подготвен народ.

I řekl Zachariáš k andělu: Po čemž to poznám? Nebo já starý jsem, a manželka má zstarala se ve dnech svých.

А Захария каза на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст.

Odpověděv anděl, řekl jemu: Jáť jsem Gabriel, kterýž stojím před obličejem Božím, a poslán jsem, abych mluvil s tebou, a tyto věci veselé tobě zvěstoval.

Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.

A aj, budeš němý, a nebudeš moci mluviti až do toho dne, v kterémž se tyto věci stanou, protože jsi neuvěřil řečem mým, kteréž se naplní časem svým.

И ето, ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато всичко това се сбъдне, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно.

Lid pak očekával Zachariáše, a divili se, že on tak prodléval v chrámě.

А народът чакаше Захария и се чудеше защо се бави в храма.

Vyšed pak, nemohl mluviti k nim. I srozuměli, že vidění viděl v chrámě. Nebo on návěští jim dával, a zůstal němý.

А когато излезе, той не можеше да им говори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.

I stalo se, když se vyplnili dnové konání úřadu jeho, odšel do domu svého.

И когато свършиха дните на службата му, той си отиде у дома.

A po těch dnech počala Alžběta manželka jeho, a tajila se za pět měsíců, řkuci:

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:

Že tak mi učinil Pán ve dnech, v nichžto vzezřel, aby odjal mé pohanění mezi lidmi.

Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да премахне пред хората причината да ме корят.

V měsíci pak šestém poslán jest anděl Gabriel od Boha do města Galilejského, kterémuž jméno Nazarét,

А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,

Ku panně zasnoubené muži, kterémuž jméno bylo Jozef, z domu Davidova, a jméno panny Maria.

при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата беше Мария.

I všed k ní anděl, dí: Zdráva milosti došlá, Pán Bůh s tebou, požehnaná ty mezi ženami.

И когато ангелът дойде при нея, каза: Здравей, благодатна! Господ е с теб, (благословена си ти между жените).

Ona pak uzřevši ho, zarmoutila se nad řečí jeho, a myslila, jaké by to bylo pozdravení.

А тя много се смути от думите му и недоумяваше какъв ли ще е този поздрав.

I řekl jí anděl: Neboj se, Maria, nebo jsi nalezla milost u Boha.

И ангелът й каза: Не се бой, Мария, защото си придобила Божията благодат.

A počneš v životě a porodíš syna, a nazůveš jméno jeho Ježíš.

И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус.

Tenť bude veliký, a Syn Nejvyššího slouti bude, a dáť jemu Pán Bůh stolici Davida otce jeho.

Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.

A kralovati bude v domě Jákobově na věky, a království jeho nebude konce.

Ще царува над якововия дом до века; и царството Му не ще има край.

I řekla Maria k andělu: Kterak se to stane, poněvadž já muže nepoznávám?

А Мария каза на ангела: Как ще бъде това, тъй като не познавам мъж?

A odpověděv anděl, řekl jí: Duch svatý sstoupí v tě, a moc Nejvyššího zastíní tobě; a protož, což se z tebe svatého narodí, slouti bude Syn Boží.

И ангелът в отговор й каза: Светият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Онова Святото, което ще се роди от теб, ще се нарече Божият Син.

A aj, Alžběta, příbuzná tvá, i ona počala syna v starosti své, a tento jest jí šestý měsíc, kteráž sloula neplodná.

Ето, и твоята роднина Елисавета, за която се казваше, че е безплодна, и тя в старините си е заченала син и е вече в шестия месец.

Neboť nebude nemožné u Boha všeliké slovo.

Защото за Бога няма нищо невъзможно.

I řekla Maria: Aj, služebnice Páně, staniž mi se podle slova tvého. I odšel od ní anděl.

А Мария каза: Ето Господната слугиня; нека ми бъде, както ти си казал. И ангелът си отиде от нея.

Tedy povstavši Maria v těch dnech, odešla na hory s chvátáním do města Judova.

През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град,

I vešla do domu Zachariášova, a pozdravila Alžběty.

и влезе в къщата на Захария и поздрави Елисавета.

I stalo se, jakž uslyšela pozdravení Marie Alžběta, zplésalo nemluvňátko v životě jejím, a naplněna jest Duchem svatým Alžběta.

А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата й заигра; и Елисавета се изпълни със Светия Дух,

I zvolala hlasem velikým a řekla: Požehnaná ty mezi ženami, a požehnaný plod života tvého.

и като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

A odkud mi to, aby přišla matka Pána mého ke mně?

И откъде ми е това – да дойде при мен майката на моя Господ?

Nebo aj, jakž se stal hlas pozdravení tvého v uších mých, zplésalo radostně nemluvňátko v životě mém.

Защото ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, бебето заигра радостно в утробата ми.

A blahoslavená, kteráž uvěřila, neboť dokonány budou ty věci, kteréž jsou povědíny jí ode Pána.

И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното й от Господа.

Tedy řekla Maria: Velebí duše má Hospodina,

И Мария каза: Величае душата ми Господа

A veselí se duch můj v Bohu, Spasiteli mém,

и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.

Že jest vzezřel na ponížení služebnice své; neb aj, od této chvíle blahoslaviti mne budou všickni národové.

Защото погледна на ниското положение на Своята слугиня; и ето, отсега нататък ще ме облажават всички родове.

Neboť mi učinil veliké věci ten, jenž mocný jest, a svaté jméno jeho,

Защото Силният извърши за мен велики дела и свято е Неговото Име.

A jehož milosrdenství od pokolení až do pokolení bojícím se jeho.

И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които Му се боят.

Dokázal moci ramenem svým, rozptýlil pyšné myšlením srdce jejich.

Той извърши силни дела със Своята мишца. Разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си.

Sházel mocné s stolic, a povýšil ponížených.

Свали владетели от престолите им и издигна смирени.

Lačné nakrmil dobrými věcmi, a bohaté pustil prázdné.

Гладни напълни с блага, а богати отпрати празни.

Přijal Izraele, služebníka svého, pamětliv jsa na milosrdenství své

Помогна на слугата Си Израил, за да напомни за Своята милост,

(Jakož mluvil k otcům našim, k Abrahamovi a semeni jeho) na věky.

както бе говорил на бащите ни, към Авраам и към неговото потомство до века.

I zůstala Maria s ní asi za tři měsíce, a potom navrátila se do domu svého.

И Мария, след като стоя при нея около три месеца, се върна у дома си.

Alžbětě pak naplnil se čas, aby porodila; i porodila syna.

А на Елисавета се навърши времето да роди и тя роди син.

A uslyšeli sousedé a přátelé její, že Hospodin veliké učinil s ní milosrdenství své, i radovali se spolu s ní.

И когато съседите и роднините й чуха, че Господ показал към нея велика милост, се радваха заедно с нея.

Stalo se pak v den osmý, přišli obřezovati dítěte, a nazývali jej jménem otce jeho Zachariášem.

И на осмия ден дойдоха, за да обрежат детенцето и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му.

Ale odpověděvši matka jeho, řekla: Nikoli, ale slouti bude Jan.

Но майка му в отговор каза: Не, той ще се нарече Йоан.

I řekli k ní: Však nižádného není v rodu tvém, kterýž by sloul jménem tím.

А те й рекоха: Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.

I dávali návěští otci jeho, jak by ho chtěl nazývati.

Тогава запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.

A on požádav deštičky, napsal řka: Jan jest jméno jeho. I divili se všickni.

А той поиска дъсчица и написа: Йоан Е името му. И те всички се зачудиха.

A ihned otevřela se ústa jeho a jazyk jeho, i mluvil, velebě Boha.

И веднага устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори, и благославяше Бога.

Tedy přišla bázeň na všecky sousedy jejich, a po všech horách Judských rozhlásána jsou všecka ta slova.

И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста земя на Юдея.

A všickni, kteříž o tom slyšeli, skládali to v srdci svém, řkouce: I kteraké dítě toto bude? A ruka Páně byla s ním.

И всички, които чуха това, го пазеха в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това дете? И ръката на Господа беше с него.

Zachariáš pak otec jeho naplněn jest Duchem svatým, a prorokoval řka:

Тогава баща му Захария се изпълни със Свети Дух и пророкува, казвайки:

Požehnaný Pán Bůh Izraelský, že jest navštívil, a učinil vykoupení lidu svému,

Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него.

A vyzdvihl nám roh spasení v domu Davida, služebníka svého,

И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид,

Jakož mluvil skrze ústa proroků svých svatých, kteříž byli od věků,

както е говорил чрез устата на светите Си пророци от вековете,

O vysvobození z nepřátel našich, a z ruky všech, kteříž nás nenáviděli,

спасение от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят;

Aby učinil milosrdenství s otci našimi, a rozpomenul se na smlouvu svou svatou,

да покаже милост към бащите ни и да си спомни Своя свят завет,

Na přísahu, kterouž jest přisáhl Abrahamovi, otci našemu, že jistě nám to dá,

клетвата, с която се закле на баща ни Авраам:

Abychom bez strachu, z ruky nepřátel našich jsouce vysvobozeni, sloužili jemu,

да ни даде, на нас, които сме освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх,

V svatosti a v spravedlnosti před obličejem jeho, po všecky dny života našeho.

в святост и правда пред Него през всичките си дни.

Ty pak, dítě, prorokem Nejvyššího slouti budeš, nebo předejdeš před tváří Páně připravovati cesty jeho,

Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш пътищата за Него,

Aby bylo dáno umění spasitelné lidu jeho na odpuštění hříchů jejich,

за да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване на греховете им,

Skrze srdečné milosrdenství Boha našeho, v němžto navštívil nás, vyšed z výsosti,

поради милосърдието на нашия Бог, с което ни посети Зора отгоре,

Aby se ukázal sedícím v temnostech a v stínu smrti, k spravení noh našich na cestu pokoje.

за да осияе седящите в тъмнина и в сянка на смъртта; и да насочи краката ни в пътя на мира.

Dítě pak rostlo a posilovalo se v duchu, a bylo na poušti až do dne zjevení svého lidu Izraelskému.

А детето растеше и укрепваше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.