Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Τοτε απεκριθη Ελιφας ο Θαιμανιτης και ειπεν

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

Επρεπε σοφος να προφερη στοχασμους ματαιους και να γεμιζη την κοιλιαν αυτου απο ανατολικου ανεμου;

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Επρεπε να φιλονεικη δια λογων ματαιων και ομιλιων ανωφελων;

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

Βεβαιως συ απορριπτεις τον φοβον και αποκλειεις την δεησιν ενωπιον του Θεου.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

Διοτι το στομα σου αποδεικνυει την ανομιαν σου, και εξελεξας την γλωσσαν των πανουργων.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Το στομα σου σε καταδικαζει, και ουχι εγω και τα χειλη σου καταμαρτυρουσιν εναντιον σου.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Μη πρωτος ανθρωπος εγεννηθης; η προ των βουνων επλασθης;

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Μηπως ηκουσας τας βουλας του Θεου; και εξηντλησας εις σεαυτον την σοφιαν;

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Τι εξευρεις, και δεν εξευρομεν; τι εννοεις, και δεν εννοουμεν;

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Υπαρχουσι και μεταξυ ημων πολιοι και γεροντες, γεροντοτεροι του πατρος σου.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Αι παρηγοριαι του Θεου φαινονται μικρον πραγμα εις σε; η εχεις τι αποκρυφον εν σεαυτω;

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

Δια τι σε αποπλανα η καρδια σου; και δια τι παραφερονται οι οφθαλμοι σου,

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

ωστε στρεφεις το πνευμα σου κατα του Θεου και αφινεις να εξερχωνται τοιουτοι λογοι εκ του στοματος σου;

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

Τι ειναι ο ανθρωπος, ωστε να ηναι καθαρος; και ο γεγεννημενος εκ γυναικος, ωστε να ηναι δικαιος;

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

Ιδου, εις τους αγιους αυτου δεν εμπιστευεται και οι ουρανοι δεν ειναι καθαροι εις τους οφθαλμους αυτου

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

ποσω μαλλον βδελυρος και ακαθαρτος ειναι ο ανθρωπος, ο πινων ανομιαν ως υδωρ;

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

Εγω θελω σε διδαξει ακουσον μου τουτο βεβαιως ειδον και θελω φανερωσει,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

το οποιον οι σοφοι ανηγγειλαν παρα των πατερων αυτων, και δεν εκρυψαν

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

εις τους οποιους μονους εδοθη η γη, και ξενος δεν επερασε δια μεσου αυτων.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

Ο ασεβης βασανιζεται πασας τας ημερας, και αριθμητα ετη ειναι πεφυλαγμενα δια τον τυραννον.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Ηχος φοβου ειναι εις τα ωτα αυτου εν μεσω ειρηνης θελει επελθει επ αυτον ο εξολοθρευτης.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

Δεν πιστευει οτι θελει επιστρεψει εκ του σκοτους, και περιμενει την μαχαιραν.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Περιπλαναται δια αρτον, και που; εξευρει οτι η ημερα του σκοτους ειναι ετοιμη πλησιον αυτου.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

Θλιψις και στενοχωρια θελουσι καταπληττει αυτον θελουσιν υπερισχυσει κατ αυτου, ως βασιλευς εις μαχην παρεσκευασμενος

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

διοτι εξηπλωσε την χειρα αυτου κατα του Θεου και ηλαζονευθη κατα του Παντοδυναμου

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

ωρμησε κατ αυτου με τραχηλον επηρμενον, με την πεπυκνωμενην ραχιν των ασπιδων αυτου

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

διοτι εσκεπασε το προσωπον αυτου με το παχος αυτου και υπερεπαχυνε τα πλευρα αυτου

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

και κατωκησεν εις πολεις ερημους, εις οικους ακατοικητους, ετοιμους δια σωρους.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

δεν θελει πλουτισθη, ουδε θελουσι διαμενει τα υπαρχοντα αυτου, ουδε θελει εκτανθη η αφθονια αυτων επι την γην.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Δεν θελει χωρισθη εκ του σκοτους φλοξ θελει ξηρανει τους βλαστους αυτου, και με την πνοην του στοματος αυτου θελει απελθει.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Ας μη πιστευση εις την ματαιοτητα ο ηπατημενος, διοτι ματαιοτης θελει εισθαι η αμοιβη αυτου.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Προ του καιρου αυτου θελει φθαρη, και ο κλαδος αυτου δεν θελει πρασινισει.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

Θελει αποβαλει την αωρον σταφυλην αυτου ως η αμπελος, και θελει ριψει το ανθος αυτου ως η ελαια.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Διοτι η συναξις των υποκριτων θελει ερημωθη, και πυρ θελει καταφαγει τας σκηνας της δωροληψιας.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

Συλλαμβανουσι πονηριαν και γεννωσι ματαιοτητα, και η καρδια αυτων μηχαναται δολον.