Job 16

Тогава Йов отговори и каза:

Τοτε ο Ιωβ απεκριθη και ειπε

Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

Πολλα τοιαυτα ηκουσα αθλιοι παρηγορηται εισθε παντες.

Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

Εχουσι τελος αι ματαιολογιαι; η τι σε ενθαρρυνει εις το να αποκρινησαι;

Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

Και εγω εδυναμην να λαλησω καθως σεις εαν η ψυχη σας ητο εις τον τοπον της ψυχης μου, ηδυναμην να επισωρευσω λογους εναντιον σας, και να κινησω εναντιον σας την κεφαλην μου.

Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

Ηθελον σας ενισχυσει με το στομα μου, και η κινησις των χειλεων μου ηθελε σας ανακουφισει.

Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

Αν λαλω, ο πονος μου δεν ανακουφιζεται και αν σιωπω, ποια ελαττωσις γινεται εις εμε;

Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

Αλλα τωρα με υπερεβαρυνεν ηρημωσας πασαν την συνοδιαν μου.

Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

Και αι ρυτιδες με τας οποιας με εσημειωσας, ειναι μαρτυρια και η ισχνοτης μου ανισταμενη εις εμε, μαρτυρει επι του προσωπου μου.

Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

Με διασπαραττει ο εχθρος μου εν τω θυμω αυτου και με μισει τριζει τους οδοντας αυτου εναντιον μου οξυνει τους οφθαλμους αυτου επ εμε.

Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

Ανοιγουσι το στομα αυτων κατ εμου με τυπτουσι κατα της σιαγονος υβριστικως συνηχθησαν ομου επ εμε.

Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

Ο Θεος με παρεδωκεν εις τον αδικον, και με ερριψεν εις χειρας ασεβων.

Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

Ημην εν ησυχια, και με κατεσπαραξε και πιασας με απο του τραχηλου, με κατεσυντριψε, και με εθεσε σκοπον αυτου.

Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

Οι τοξοται αυτου με περιεκυκλωσαν διαπερα τα νεφρα μου, και δεν φειδεται εκχεει την χολην μου επι την γην.

Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

Με συντριβει με πληγην επι πληγην εδραμεν επ εμε ως γιγας.

Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

Σακκον ερραψα επι το δερμα μου, και εμολυνα το κερας μου με χωμα.

Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

Το προσωπον μου κατεκαη υπο του κλαυθμου, και σκια θανατου ειναι επι των βλεφαρων μου

макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

ενω αδικια δεν υπαρχει εν ταις χερσι μου, και η προσευχη μου ειναι καθαρα.

О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

Ω γη, μη σκεπασης το αιμα μου, και ας μη υπαρχη τοπος δια την κραυγην μου,

Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

και τωρα, ιδου, ο μαρτυς μου ειναι εν τω ουρανω, και η μαρτυρια μου εν τοις υψιστοις.

Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

Οι φιλοι μου ειναι οι εμπαιζοντες με ο οφθαλμος μου σταλαζει δακρυα προς τον Θεον.

за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

Να ητο δυνατον να διαδικαζηται τις προς τον Θεον, ως ανθρωπος προς τον πλησιον αυτου.

Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

Διοτι ηλθον τα ηριθμημενα ετη και θελω υπαγει την οδον, οποθεν δεν θελω επιστρεψει.