Psalms 73

(По слав. 72) Псалм на Асаф. Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.

(Un psalm al lui Asaf.) Da, bun este Dumnezeu cu Israel, cu cei cu inima curată.

А аз — краката ми без малко се препънаха, стъпките ми почти се подхлъзнаха,

Totuş, era să mi se îndoaie piciorul, şi erau să-mi alunece paşii!

защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на безбожните,

Căci mă uitam cu jind la cei nesocotiţi, cînd vedeam fericirea celor răi.

защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.

Într'adevăr, nimic nu -i turbură pînă la moarte, şi trupul le este încărcat de grăsime.

Не са в грижи като другите смъртни, нито са измъчвани като другите хора,

N'au parte de suferinţele omeneşti, şi nu sînt loviţi ca ceilalţi oameni.

затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.

Deaceea mîndria le slujeşte ca salbă, şi asuprirea este haina care -i înveleşte.

Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.

Li se bulbucă ochii de grăsime, şi au mai mult decît le-ar dori inima.

Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.

Rîd, şi vorbesc cu răutate de asuprire: vorbesc de sus,

Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.

îşi înalţă gura pînă la ceruri, şi limba le cutreieră pămîntul.

Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.

Deaceea aleargă lumea la ei, înghite apă din plin,

И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?

şi zice: ,,Ce ar putea să ştie Dumnezeu, şi ce ar putea să cunoască Cel Prea Înalt?``

Ето, това са безбожните — и винаги благополучни, умножават богатство!

Aşa sînt cei răi: totdeauna fericiţi, şi îşi măresc bogăţiile.

Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,

Degeaba dar mi-am curăţit eu inima, şi mi-am spălat mînile în nevinovăţie:

защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.

căci în fiecare zi sînt lovit, şi în toate dimineţile sînt pedepsit.

Ако кажех: Така ще говоря! — ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.

Dacă aş zice: ,,Vreau să vorbesc ca ei,`` iată că n'aş fi credincios neamului copiilor Tăi.

Тогава размислих, за да разбера това, но беше прекалено трудно пред очите ми,

M'am gîndit la aceste lucruri ca să le pricep, dar zădarnică mi -a fost truda,

докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.

pînă ce am intrat în sfîntul locaş al lui Dumnezeu, şi am luat seama la soarta dela urmă a celor răi.

Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.

Da, Tu -i pui în locuri alunecoase, şi -i arunci în prăpăd.

Как изведнъж стигнаха до запустение! Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.

Cum sînt nimiciţi într'o clipă! Sînt perduţi, prăpădiţi printr'un sfîrşit năpraznic.

Както сън, след като човек се събуди, така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.

Ca un vis la deşteptare, aşa le lepezi chipul, Doamne, la deşteptarea Ta!

Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,

Cînd mi se amăra inima, şi mă simţeam străpuns în măruntaie,

толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.

eram prost şi fără judecată, eram ca un dobitoc înaintea Ta.

И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.

Însă eu sînt totdeauna cu Tine, Tu m'ai apucat de mîna dreaptă;

Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.

mă vei călăuzi cu sfatul Tău, apoi mă vei primi în slavă.

Кого имам на небето? И на земята не желая нищо друго освен Теб.

Pe cine altul am eu în cer afară de Tine? Şi pe pămînt nu-mi găsesc plăcerea în nimeni decît în Tine.

Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.

Carnea şi inima pot să mi se prăpădească: fiindcă Dumnezeu va fi pururea stînca inimii mele şi partea mea de moştenire.

Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат, Ти изтребваш всички, които Те оставят в блудство.

Căci iată că ceice se depărtează de Tine, pier; Tu nimiceşti pe toţi ceice-Ţi sînt necredincioşi.

Но за мен е добре да се приближа до Бога; аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

Cît pentru mine, fericirea mea este să mă apropii de Dumnezeu: pe Domnul Dumnezeu Îl fac locul meu de adăpost, ca să povestesc toate lucrările Tale.