Luke 2

А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

I stalo se v těch dnech, vyšlo jest vyrčení od císaře Augusta, aby byl popsán všecken svět.

Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

(To popsání nejprve stalo se, když vladařem Syrským byl Cyrenius.)

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

I šli všickni, aby zapsáni byli, jeden každý do svého města.

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,

Vstoupil pak i Jozef od Galilee z města Nazarétu do Judstva, do města Davidova, kteréž slove Betlém, (protože byl z domu a z čeledi Davidovy,)

и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.

Aby zapsán byl s Marijí, zasnoubenou sobě manželkou, těhotnou.

И когато бяха там, се навършиха дните й да роди.

I stalo se, když tam byli, naplnili se dnové Marie, aby porodila.

И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.

I porodila Syna svého prvorozeného, a plénkami ho obvinula, a položila jej v jeslech, neb neměli jinde místa v hospodě.

А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

A pastýři byli v krajině té, ponocujíce a stráž noční držíce nad svým stádem.

И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.

A aj, anděl Páně postavil se podle nich, a sláva Páně osvítila je. I báli se bázní velikou.

Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.

Tedy řekl jim anděl: Nebojtež se; nebo aj, zvěstuji vám radost velikou, kteráž bude všemu lidu.

Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

Nebo narodil se vám dnes Spasitel, jenž jest Kristus Pán, v městě Davidově.

И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.

A toto vám bude za znamení: Naleznete nemluvňátko plénkami obvinuté, a ležící v jeslech.

И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:

A hned s andělem zjevilo se množství rytířstva nebeského, chválících Boha a řkoucích:

Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!

Sláva na výsostech Bohu, a na zemi pokoj, lidem dobrá vůle.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

I stalo se, jakž odešli od nich andělé do nebe, že ti lidé, totiž pastýři, řekli vespolek: Pojďme až do Betléma a vizme tu věc, jenž se stala, o níž Pán oznámil nám.

И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.

I přišli, chvátajíce, a nalezli Mariji a Jozefa, a nemluvňátko ležící v jeslech.

И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.

A viděvše, rozhlašovali to, což jim povědíno bylo o tom dítěti.

И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

I divili se všickni, kteříž slyšeli o tom, což bylo mluveno od pastýřů k nim.

А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

Ale Maria zachovávala všecka slova tato, skládajici je v srdci svém.

И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.

I navrátili se pastýři, velebíce a chválíce Boha ze všeho, což slyšeli a viděli, tak jakž bylo povědíno jim.

И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.

A když se naplnilo dní osm, aby obřezáno bylo dítě, nazváno jest jméno jeho Ježíš, kterýmž bylo nazváno od anděla, prve než se v životě počalo.

А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

A když se naplnili dnové očišťování Marie podle Zákona Mojžíšova, přinesli jej do Jeruzaléma, aby ho postavili přede Pánem,

както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,

(Jakož psáno jest v Zákoně Páně, že každý pacholík, otvíraje život, svatý Pánu slouti bude,)

и да принесат в жертва ?две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

A aby dali obět, jakož povědíno jest v Zákoně Páně, dvě hrdličky anebo dvé holoubátek.

А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

A aj, člověk jeden byl v Jeruzalémě, jemuž jméno Simeon. A člověk ten byl spravedlivý a nábožný, očekávající potěšení Izraelského, a Duch svatý byl v něm.

На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.

A bylo jemu zjeveno od Ducha svatého, že neuzří smrti, až by prve uzřel Krista Páně.

И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,

Ten přišel, ponuknut jsa od Ducha Páně, do chrámu. A když uvodili dítě Ježíše rodičové, aby učinili podle obyčeje Zákona za něj,

той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

Tedy on vzal jej na lokty své, i chválil Boha a řekl:

Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.

Nyní propouštíš služebníka svého, Pane, podle slova svého v pokoji.

Защото видяха очите ми спасението,

Neboť jsou viděly oči mé spasení tvé,

което си приготвил пред лицето на всички народи;

Kteréž jsi připravil před obličejem všech lidí,

светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

Světlo k zjevení národům a slávu lidu tvého Izraelského.

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

Otec pak a matka jeho divili se těm věcem, kteréž praveny byly o něm.

И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

I požehnal jim Simeon, a řekl k Mariji, matce jeho: Aj, položen jest tento ku pádu a ku povstání mnohým v Izraeli, a na znamení, kterémužto bude odpíráno,

Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

(A tvou vlastní duši pronikne meč,) aby zjevena byla z mnohých srdcí myšlení.

Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

Byla také Anna prorokyně, dcera Fanuelova z pokolení Aser. Ta se byla zstarala ve dnech mnohých, a živa byla s mužem svým sedm let od panenství svého.

а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

A ta vdova byla, mající let okolo osmdesáti a čtyř, kteráž nevycházela z chrámu, posty a modlitbami sloužeci Bohu dnem i nocí.

И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим.

A ta v touž hodinu přišedši, chválila Pána, a mluvila o něm všechněm, kteříž čekali vykoupení v Jeruzalémě.

И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.

Oni pak, jakž vykonali všecko podle Zákona Páně, vrátili se do Galilee, do města svého Nazaréta.

А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

Dítě pak rostlo a posilovalo se v duchu, plné moudrosti, a milost Boží byla v něm.

И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

I chodívali rodičové jeho každého roku do Jeruzaléma na den slavný velikonoční.

А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.

A když byl ve dvanácti letech, a oni vstupovali do Jeruzaléma, podle obyčeje toho dne svátečního,

Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

A když vykonali dni, a již se navracovali, zůstalo dítě Ježíš v Jeruzalémě, a nevěděli o tom Jozef a matka jeho.

А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

Domnívajíce se pak o něm, že by byl v zástupu, ušli den cesty. I hledali ho mezi příbuznými a známými.

И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.

A nenalezše jeho, navrátili se do Jeruzaléma, hledajíce ho.

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

I stalo se po třech dnech, že nalezli jej v chrámě, an sedí mezi doktory, poslouchaje jich a otazuje se jich.

И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.

A děsili se všickni, kteříž jej slyšeli, nad rozumností a odpovědmi jeho.

И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.

A uzřevše ho, ulekli se. I řekla matka jeho k němu: Synu, proč jsi nám tak učinil? Aj, otec tvůj a já s bolestí hledali jsme tebe.

А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?

I řekl k nim: Co jest, že jste mne hledali? Zdaliž jste nevěděli, že v těch věcech, kteréž jsou Otce mého, musím já býti?

А те не разбраха думата, която им каза.

Ale oni nesrozuměli těm slovům, kteráž k nim mluvil.

И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си.

I šel s nimi, a přišel do Nazarétu, a byl poddán jim. Matka pak jeho zachovávala všecka slova ta v srdci svém.

И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.

A Ježíš prospíval moudrostí, a věkem, a milostí, u Boha i u lidí.