Proverbs 15

اَلْجَوَابُ اللَّيِّنُ يَصْرِفُ الْغَضَبَ، وَالْكَلاَمُ الْمُوجعُ يُهَيِّجُ السَّخَطَ.

Мек отговор отклонява ярост, а оскърбителна дума възбужда гняв.

لِسَانُ الْحُكَمَاءِ يُحَسِّنُ الْمَعْرِفَةَ، وَفَمُ الْجُهَّالِ يُنْبِعُ حَمَاقَةً.

Езикът на мъдрите украсява знание, а устата на безумните изригват глупост.

فِي كُلِّ مَكَانٍ عَيْنَا الرَّبِّ مُرَاقِبَتَانِ الطَّالِحِينَ وَالصَّالِحِينَ.

Очите на ГОСПОДА са на всяко място и наблюдават злите и добрите.

هُدُوءُ اللِّسَانِ شَجَرَةُ حَيَاةٍ، وَاعْوِجَاجُهُ سَحْقٌ فِي الرُّوحِ.

Благият език е дърво на живот, а лъжливостта в него е съкрушение на духа.

اَلأَحْمَقُ يَسْتَهِينُ بِتَأْدِيبِ أَبِيهِ، أَمَّا مُرَاعِي التَّوْبِيخِ فَيَذْكَى.

Безумният презира поучението на баща си, но който зачита поправлението, е благоразумен.

فِي بَيْتِ الصِّدِّيقِ كَنْزٌ عَظِيمٌ، وَفِي دَخْلِ الأَشْرَارِ كَدَرٌ.

В дома на праведния има голямо изобилие, а в доходите на безбожния има разсипия.

شِفَاهُ الْحُكَمَاءِ تَذُرُّ مَعْرِفَةً، أَمَّا قَلْبُ الْجُهَّالِ فَلَيْسَ كَذلِكَ.

Устните на мъдрите разпръскват знание, а сърцата на безумните не правят така.

ذَبِيحَةُ الأَشْرَارِ مَكْرَهَةُ الرَّبِّ، وَصَلاَةُ الْمُسْتَقِيمِينَ مَرْضَاتُهُ.

Жертвата на безбожните е мерзост за ГОСПОДА, а молитвата на праведните Му е благоугодна.

مَكْرَهَةُ الرَّبِّ طَرِيقُ الشِّرِّيرِ، وَتَابعُ الْبِرِّ يُحِبُّهُ.

Пътят на безбожния е мерзост за ГОСПОДА, а Той обича този, който следва правдата.

تَأْدِيبُ شَرّ لِتَارِكِ الطَّرِيقِ. مُبْغِضُ التَّوْبِيخِ يَمُوتُ.

Има тежко наказание за онзи, който оставя пътя; който мрази изобличение, ще умре.

اَلْهَاوِيَةُ وَالْهَلاَكُ أَمَامَ الرَّبِّ. كَمْ بِالْحَرِيِّ قُلُوبُ بَنِي آدَمَ!

Шеол и Авадон са открити пред ГОСПОДА, колко повече сърцата на човешките синове!

اَلْمُسْتَهْزِئُ لاَ يُحِبُّ مُوَبِّخَهُ. إِلَى الْحُكَمَاءِ لاَ يَذْهَبُ.

Присмивателят не обича този, който го изобличава, нито отива при мъдрите.

اَلْقَلْبُ الْفَرْحَانُ يَجْعَلُ الْوَجْهَ طَلِقًا، وَبِحُزْنِ الْقَلْبِ تَنْسَحِقُ الرُّوحُ.

Весело сърце прави засмяно лице, а от скръбта на сърцето духът се угнетява.

قَلْبُ الْفَهِيمِ يَطْلُبُ مَعْرِفَةً، وَفَمُ الْجُهَّالِ يَرْعَى حَمَاقَةً.

Сърцето на разумния търси знание, а устата на безумните се храни с глупост.

كُلُّ أَيَّامِ الْحَزِينِ شَقِيَّةٌ، أَمَّا طَيِّبُ الْقَلْبِ فَوَلِيمَةٌ دَائِمَةٌ.

Всички дни на наскърбения са зли, а весело сърце е непрекъснат празник.

اَلْقَلِيلُ مَعَ مَخَافَةِ الرَّبِّ، خَيْرٌ مِنْ كَنْزٍ عَظِيمٍ مَعَ هَمٍّ.

По-добре малко със страха от ГОСПОДА, отколкото голямо съкровище с безпокойство.

أَكْلَةٌ مِنَ الْبُقُولِ حَيْثُ تَكُونُ الْمَحَبَّةُ، خَيْرٌ مِنْ ثَوْرٍ مَعْلُوفٍ وَمَعَهُ بُغْضَةٌ.

По-добрЕ постно ястие с любов, отколкото угоен вол с омраза.

اَلرَّجُلُ الْغَضُوبُ يُهَيِّجُ الْخُصُومَةَ، وَبَطِيءُ الْغَضَبِ يُسَكِّنُ الْخِصَامَ.

Гневливият човек предизвиква раздори, а дълготърпеливият потушава кавгата.

طَرِيقُ الْكَسْلاَنِ كَسِيَاجٍ مِنْ شَوْكٍ، وَطَرِيقُ الْمُسْتَقِيمِينَ مَنْهَجٌ.

Пътят на ленивия е като изплетен с тръни, а пътят на праведните е изравнен.

اَلابْنُ الْحَكِيمُ يَسُرُّ أَبَاهُ، وَالرَّجُلُ الْجَاهِلُ يَحْتَقِرُ أُمَّهُ.

Мъдър син радва баща си, а безумен човек презира майка си.

الْحَمَاقَةُ فَرَحٌ لِنَاقِصِ الْفَهْمِ، أَمَّا ذُو الْفَهْمِ فَيُقَوِّمُ سُلُوكَهُ.

Глупостта е радост за неразумния, а разумният човек ходи право.

مَقَاصِدُ بِغَيْرِ مَشُورَةٍ تَبْطُلُ، وَبِكَثْرَةِ الْمُشِيرِينَ تَقُومُ.

Където няма съвет, намеренията се осуетяват, а в множеството на съветниците се утвърждават.

لِلإِنْسَانِ فَرَحٌ بِجَوَابِ فَمِهِ، وَالْكَلِمَةُ فِي وَقْتِهَا مَا أَحْسَنَهَا!

Човек има радост от отговора на устата си и дума на време — колко е добра!

طَرِيقُ الْحَيَاةِ لِلْفَطِنِ إِلَى فَوْقُ، لِلْحَيَدَانِ عَنِ الْهَاوِيَةِ مِنْ تَحْتُ.

За разумния пътят на живота е нагоре, за да се отклони от Шеол долу.

اَلرَّبُّ يَقْلَعُ بَيْتَ الْمُتَكَبِّرِينَ، وَيُوَطِّدُ تُخْمَ الأَرْمَلَةِ.

ГОСПОД съсипва дома на горделивите, а утвърждава междата на вдовицата.

مَكْرَهَةُ الرَّبِّ أَفْكَارُ الشِّرِّيرِ، وَلِلأَطْهَارِ كَلاَمٌ حَسَنٌ.

Замислите на злия са мерзост за ГОСПОДА, а угодните думи са чисти.

اَلْمُولَعُ بِالْكَسْبِ يُكَدِّرُ بَيْتَهُ، وَالْكَارِهُ الْهَدَايَا يَعِيشُ.

Користолюбивият разсипва дома си, а който мрази подкупите, ще живее.

قَلْبُ الصِّدِّيقِ يَتَفَكَّرُ بِالْجَوَابِ، وَفَمُ الأَشْرَارِ يُنْبعُ شُرُورًا.

Сърцето на праведния обмисля как да отговори, а устата на безбожните изригва зло.

اَلرَّبُّ بَعِيدٌ عَنِ الأَشْرَارِ، وَيَسْمَعُ صَلاَةَ الصِّدِّيقِينَ.

ГОСПОД е далеч от безбожните, но чува молитвата на праведните.

نُورُ الْعَيْنَيْنِ يُفَرِّحُ الْقَلْبَ. اَلْخَبَرُ الطَّيِّبُ يُسَمِّنُ الْعِظَامَ.

Светлината на очите весели сърцето и добри вести освежават костите.

اَلأُذُنُ السَّامِعَةُ تَوْبِيخَ الْحَيَاةِ تَسْتَقِرُّ بَيْنَ الْحُكَمَاءِ.

Ухо, което слуша изобличението на живот, ще пребивава между мъдрите.

مَنْ يَرْفُضُ التَّأْدِيبَ يُرْذِلُ نَفْسَهُ، وَمَنْ يَسْمَعُ لِلتَّوْبِيخِ يَقْتَنِي فَهْمًا.

Който пренебрегва изобличение, презира душата си, а който слуша изобличение, придобива разум.

مَخَافَةُ الرَّبِّ أَدَبُ حِكْمَةٍ، وَقَبْلَ الْكَرَامَةِ التَّوَاضُعُ.

Страхът от ГОСПОДА е наставление в мъдрост и смирението предхожда славата.