Luke 2

І трапилося тими днями, вийшов наказ царя Августа переписати всю землю.

А в онези дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване на целия свят.

Цей перепис перший відбувся тоді, коли владу над Сирією мав Квіріній.

Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия.

І всі йшли записатися, кожен у місто своє.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.

Пішов теж і Йосип із Галілеї, із міста Назарету, до Юдеї, до міста Давидового, що зветься Віфлеєм, бо походив із дому та з роду Давидового,

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за да отиде в Юдея, в града на Давид, който се нарича Витлеем, защото беше от дома и рода на Давид,

щоб йому записатись із Марією, із ним зарученою, що була вагітна.

и да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше бременна.

І сталось, як були вони там, то настав їй день породити.

И когато бяха там, се навършиха дните й да роди.

І породила вона свого Первенця Сина, і Його сповила, і до ясел поклала Його, бо в заїзді місця не стало для них...

И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото в гостилницата нямаше място за тях.

А в тій стороні були пастухи, які пильнували на полі, і нічної пори вартували отару свою.

А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си.

Аж ось Ангол Господній з'явивсь коло них, і слава Господня осяяла їх. І вони перестрашились страхом великим...

И Господен ангел застана пред тях и Господната слава ги осия; и те се изплашиха много.

Та Ангол промовив до них: Не лякайтесь, бо я ось благовіщу вам радість велику, що станеться людям усім.

Но ангелът им каза: Не се бойте, защото, ето, аз ви благовестявам голяма радост, която ще бъде за целия народ.

Бо сьогодні в Давидовім місті народився для вас Спаситель, Який є Христос Господь.

Защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, който е Христос Господ.

А ось вам ознака: Дитину сповиту ви знайдете, що в яслах лежатиме.

И това ще ви бъде знакът – ще намерите един Младенец, повит и лежащ в ясли.

І ось раптом з'явилася з Анголом сила велика небесного війська, що Бога хвалили й казали:

И внезапно заедно с ангела се появи едно многобройно небесно войнство, което хвалеше Бога, като казваше:

Слава Богу на висоті, і на землі мир, у людях добра воля!

Слава на Бога във висините и на земята мир между хората, в които е Неговото благоволение!

І сталось, коли Анголи відійшли від них в небо, пастухи зачали говорити один одному: Ходім до Віфлеєму й побачмо, що сталося там, про що сповістив нас Господь.

Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем сега във Витлеем, за да видим това, което е станало, което Господ ни изяви.

І прийшли, поспішаючи, і знайшли там Марію та Йосипа, та Дитинку, що в яслах лежала.

И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, който лежеше в яслите.

А побачивши, розповіли про все те, що про Цю Дитину було їм звіщено.

И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Дете.

І всі, хто почув, дивувались тому, що їм пастухи говорили...

И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха.

А Марія оці всі слова зберігала, розважаючи, у серці своїм.

А Мария спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.

Пастухи ж повернулись, прославляючи й хвалячи Бога за все, що почули й побачили, так як їм було сказано.

И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, което бяха чули и видели, както им беше казано.

Коли ж виповнились вісім день, щоб обрізати Його, то Ісусом назвали Його, як був Ангол назвав, перше ніж Він в утробі зачався.

И когато се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детето, Му дадоха името Иисус, както беше наречено от ангела, преди да беше заченато в утробата.

А коли за Законом Мойсея минулися дні їхнього очищення, то до Єрусалиму принесли Його, щоб поставити Його перед Господом,

А след като се навършиха и дните на очистването им според закона на Мойсей, Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят пред Господа,

як у Законі Господнім написано: Кожне дитя чоловічої статі, що розкриває утробу, має бути посвячене Господу,

както е писано в Господния закон, че всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа,

і щоб жертву скласти, як у Законі Господньому сказано, пару горличат або двоє голубенят.

и да принесат в жертва ?две гургулици или две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.

І ото був в Єрусалимі один чоловік, йому ймення Семен, людина праведна та благочестива, що потіхи чекав для Ізраїля. І Святий Дух був на ньому.

А в Ерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благочестив и чакаше Утехата на Израил, и Светият Дух беше на него.

І від Духа Святого йому було звіщено смерти не бачити, перше ніж побачить Христа Господнього.

На него му беше открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Христос.

І Дух у храм припровадив його. І як внесли Дитину Ісуса батьки, щоб за Нього вчинити звичаєм законним,

И по внушение на Духа той дойде в храма. И когато родителите внесоха Детето Иисус, за да направят за Него според обичая на закона,

тоді взяв він на руки Його, хвалу Богу віддав та й промовив:

той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:

Нині відпускаєш раба Свого, Владико, за словом Твоїм із миром,

Сега, Владетелю, Ти пускаш слугата Си да си отиде в мир, според думата Си.

бо побачили очі мої Спасіння Твоє,

Защото видяха очите ми спасението,

яке Ти приготував перед всіма народами,

което си приготвил пред лицето на всички народи;

Світло на просвіту поганам і на славу народу Твого Ізраїля!

светлина, която да просвещава езичниците, и за слава на Твоя народ Израил.

І дивувалися батько Його й мати тим, що про Нього було розповіджене.

А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.

А Семен їх поблагословив та й прорік до Марії, Його матері: Ось призначений Цей багатьом на падіння й уставання в Ізраїлі, і на знак сперечання,

И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Дете е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори.

і меч душу прошиє самій же тобі, щоб відкрились думки сердець багатьох!

Да! И на теб самата меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.

Була й Анна пророчиця, дочка Фануїлова з племени Асирового, вона дожила до глибокої старости, живши з мужем сім років від свого дівування,

Имаше също и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от асировото племе. Тя беше в много напреднала възраст и беше живяла с мъжа си седем години след девствеността си,

удова років вісімдесяти й чотирьох, що не відлучалась від храму, служачи Богові вдень і вночі постами й молитвами.

а до осемдесет и четири години живееше като вдовица и не се отделяше от храма, като нощем и денем служеше на Бога в пост и молитва.

І години тієї вона надійшла, Бога славила та говорила про Нього всім, хто визволення Єрусалиму чекав.

И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Ерусалим.

А як виконали за Законом Господнім усе, то вернулись вони в Галілею, до міста свого Назарету.

И когато извършиха всичко, което беше според Господния закон, се върнаха в Галилея, в града си Назарет.

А Дитина росла та зміцнялася духом, набираючись мудрости. І благодать Божа на Ній пробувала.

А Детето растеше, укрепваше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.

А батьки Його щорічно ходили до Єрусалиму на свято Пасхи.

И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.

І коли мав Він дванадцять років, вони за звичаєм на свято пішли.

А когато Той беше на дванадесет години, те отидоха в Ерусалим на празника според обичая.

Як дні ж свята скінчились були, і вертались вони, молодий Ісус в Єрусалимі лишився, а Йосип та мати Його не знали того.

Но като изкараха дните и се връщаха, Момчето Иисус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.

Вони думали, що Він із подорожніми йде; пройшли день дороги, та й стали шукати Його поміж родичами та знайомими.

А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.

Але, не знайшовши, вернулися в Єрусалим, та й шукали Його.

И като не Го намериха, се върнаха в Ерусалим и Го търсеха.

І сталось, що третього дня відшукали у храмі Його, як сидів серед учителів, і вислухував їх, і запитував їх.

И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

Усі ж, хто слухав Його, дивувалися розумові та Його відповідям.

И всички, които Го слушаха, се чудеха на разума Му и на отговорите Му.

І як вони Його вгледіли, то здивувались, а мати сказала до Нього: Дитино, чому так Ти зробив нам? Ось Твій батько та я із журбою шукали Тебе...

И когато Го видяха, те се смутиха; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим.

А Він їм відказав: Чого ж ви шукали Мене? Хіба ви не знали, що повинно Мені бути в тому, що належить Моєму Отцеві?

А Той им каза: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да съм в това, което е на Моя Отец?

Та не зрозуміли вони того слова, що Він їм говорив.

А те не разбраха думата, която им каза.

І пішов Він із ними, і прибув у Назарет, і був їм слухняний. А мати Його зберігала оці всі слова в своїм серці.

И Той тръгна надолу с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си.

А Ісус зростав мудрістю, і віком та благодаттю, у Бога й людей.

И Иисус напредваше в мъдрост, в ръст и благоволение пред Бога и хората.