Job 15

Därefter tog Elifas från Teman till orda och sade:

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

 Skall en vis man tala så i vädret  och fylla upp sitt bröst med östanvind?

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

 Skall han försvara sin sak med haltlöst tal,  med ord som ingenting bevisa?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

 Än mer, du gör gudsfruktan om intet  och kommer med klagolåt inför Gud.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

 Ty din ondska lägger dig orden i munnen,  och ditt behag står till illfundigt tal.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

 Så dömes du nu skyldig av din mun, ej av mig,  dina egna läppar vittna emot dig.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

 Var du den första människa som föddes,  och fick du liv, förrän höjderna funnos?

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

 Blev du åhörare i Guds hemliga råd  och fick så visheten i ditt våld?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

 Vad vet du då, som vi icke veta?  Vad förstår du, som ej är oss kunnigt?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

 Gråhårsman och åldring finnes också bland oss,  ja, en som övergår din fader i ålder.

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

 Försmår du den tröst som Gud har att bjuda,  och det ord som i saktmod talas med dig?

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

 Vart föres du hän av ditt sinne,  och varför välva dina ögon så,

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

 i det du vänder ditt raseri mot Gud  och öser ut ord ur din mun?

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

 Vad är en människa, att hon skulle vara ren?  Vad en av kvinna född, att han skulle vara rättfärdig?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

 Se, ej ens på sina heliga kan han förlita sig,  och himlarna äro icke rena inför hans ögon;

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

 huru mycket mindre då den som är ond och fördärvad,  den man som läskar sig med orättfärdighet såsom med vatten!

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

 Jag vill kungöra dig något, så hör nu mig;  det som jag har skådat vill jag förtälja,

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

 vad visa män hava gjort kunnigt,  lagt fram såsom ett arv ifrån sina fäder,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

 ifrån dem som allena fingo landet till gåva,  och bland vilka ingen främling ännu hade trängt in:

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

 Den ogudaktige har ångest i alla sina dagar,  under de år, helt få, som beskäras en våldsverkare.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

 Skräckröster ljuda i hans öron;  när han är som tryggast, kommer förhärjaren över honom.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

 Han har intet hopp om räddning ur mörkret,  ty svärdet lurar på honom.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

 Såsom flykting söker han sitt bröd: var är det?  Han förnimmer att mörkrets dag är för handen.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

 Ångest och trångmål förskräcka honom,  han nedslås av dem såsom av en stridsrustad konung.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

 Ty mot Gud räckte han ut sin hand,  och mot den Allsmäktige förhävde han sig;

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

 han stormade mot honom med trotsig hals,  med sina sköldars ryggar i sluten hop;

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

 han höljde sitt ansikte med fetma  och samlade hull på sin länd;

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

 han bosatte sig i städer, dömda till förstöring,  i hus som ej fingo bebos,  ty till stenhopar voro de bestämda.

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

 Därför bliver han ej rik, och hans gods består ej,  hans skördar luta ej tunga mot jorden.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

 Han kan icke undslippa mörkret;  hans telningar skola förtorka av hetta,  och själv skall han förgås genom Guds muns anda.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

 I sin förvillelse må han ej lita på vad fåfängligt är,  ty fåfänglighet måste bliva hans lön.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

 I förtid skall hans mått varda fyllt,  och hans krona skall ej grönska mer.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

 Han bliver lik ett vinträd som i förtid mister sina druvor,  lik ett olivträd som fäller sina blommor.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

 Ty den gudlöses hus förbliver ofruktsamt,  såsom eld förtär hyddor där mutor tagas.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

 Man går havande med olycka och föder fördärv;  den livsfrukt man alstrar är ett sviket hopp.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.