Job 14

 Människan, av kvinna född,  lever en liten tid och mättas av oro;

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

 lik ett blomster växer hon upp och vissnar bort,  hon flyr undan såsom skuggan och har intet bestånd.

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

 Och till att vakta på en sådan upplåter du dina ögon,  ja, du drager mig till doms inför dig.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

 Som om en ren skulle kunna framgå av en oren!  Sådant kan ju aldrig ske.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

 Äro nu människans dagar oryggligt bestämda,  hennes månaders antal fastställt av dig,  har du utstakat en gräns som hon ej kan överskrida,

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

 vänd då din blick ifrån henne och unna henne ro,  låt henne njuta en dagakarls glädje av sin dag.

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

 För ett träd finnes ju kvar något hopp;  hugges det än ned, kan det åter skjuta skott,  och telningar behöva ej fattas därpå.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

 Om än dess rot tynar hän i jorden  och dess stubbe dör bort i mullen,

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

 så kan det grönska upp genom vattnets ångor  och skjuta grenar lik ett nyplantat träd.

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

 Men om en man dör, så ligger han där slagen;  om en människa har givit upp andan, var finnes hon då mer?

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

 Såsom när vattnet har förrunnit ur en sjö,  och såsom när en flod har sinat bort och uttorkat,

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

 så ligger mannen där och står ej mer upp,  han vaknar icke åter, så länge himmelen varar;  aldrig väckes han upp ur sin sömn.

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

 Ack, att du ville gömma mig i dödsriket,  fördölja mig, till dess din vrede hade upphört,  staka ut för mig en tidsgräns och sedan tänka på mig --

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

 fastän ju ingen kan få liv, när han en gång är död!  Då skulle jag hålla min stridstid ut,  ända till dess att min avlösning komme.

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

 Du skulle då ropa på mig,  och jag skulle svara dig;  efter dina händers verk skulle du längta;

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

 ja, du skulle då räkna mina steg,  du skulle ej akta på min synd.

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

 I en förseglad pung låge då min överträdelse,  och du överskylde min missgärning.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

 Men såsom själva berget faller och förvittrar,  och såsom klippan flyttas ifrån sin plats,

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

 såsom stenar nötas sönder genom vattnet,  och såsom mullen sköljes bort av dess flöden,  så gör du ock människans hopp om intet.

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

 Du slår henne ned för alltid, och hon far hädan;  du förvandlar hennes ansikte och driver henne bort.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

 Om hennes barn komma till ära, så känner hon det icke;  om de sjunka ned till ringhet, så aktar hon dock ej på dem.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

 Hennes kropp känner blott sin egen plåga,  hennes själ blott den sorg hon själv får förnimma.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.