Job 27

Job vedblev at fremsætte sit Tankesprog:

Тогава Йов продължи беседата си и каза:

"Så sandt Gud lever, som satte min Ret til Side, den Almægtige, som gjorde mig mod i Hu:

Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

Så længe jeg drager Ånde og har Guds Ånde i Næsen,

докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

skal mine Læber ej tale Uret, min Tunge ej fare med Svig!

устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

Langt være det fra mig at give jer Ret; til jeg udånder, opgiver jeg ikke min Uskyld.

Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

Jeg hævder min Ret, jeg slipper den ikke, ingen af mine Dage piner mit Sind.

Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

Som den gudløse gå det min Fjende, min Modstander som den lovløse!

Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

Thi hvad er den vanhelliges Håb, når Gud bortskærer og kræver hans Sjæl?

Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

Hører mon Gud hans Skrig, når Angst kommer over ham?

Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

Mon han kan fryde sig over den Almægtige, føjer han ham, når han påkalder ham?

Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

Jeg vil lære jer om Guds Hånd, den Almægtiges Tanker dølger jeg ikke;

Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

se, selv har I alle set det, hvi har I så tomme Tanker?

Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

Det er den gudløses Lod fra Gud, Arven, som Voldsmænd får fra den Almægtige:

Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

Vokser hans Sønner, er det for Sværdet, hans Afkom mættes ikke med Brød;

Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

de øvrige bringer Pesten i Graven, deres Enker kan ej holde Klage over dem.

Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

Opdynger han Sølv som Støv og samler sig Klæder som Ler

Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

han samler, men den retfærdige klæder sig i dem, og Sølvet arver den skyldfri;

приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

han bygger sit Hus som en Edderkops, som Hytten, en Vogter gør sig;

Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

han lægger sig rig, men for sidste ang, han slår Øjnene op, og er det ej mer;

Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

Rædsler når ham som Vande, ved Nat river Stormen ham bort;

Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

løftet af Østenstorm farer han bort, den fejer ham væk fra hans Sted.

Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

Skånselsløst skyder han på ham, i Hast må han fly fra hans Hånd;

Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

man klapper i Hænderne mod ham og piber ham bort fra hans Sted!

Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.