Job 28

Sølvet har jo sit Leje, som renses, sit sted

Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

Jern hentes op af Jorden, og Sten smeltes om til Kobber.

От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

På Mørket gør man en Ende og ransager indtil de dybeste Kroge Mørkets og Mulmets Sten;

Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

man bryder en Skakt under Foden, og glemte, foruden Fodfæste, hænger de svævende fjernt fra Mennesker.

Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

Af Jorden fremvokser Brød, imedens dens Indre omvæltes som af Ild;

Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

i Stenen der sidder Safiren, og der er Guldstøv i den.

Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

Stien derhen er Rovfuglen ukendt, Falkens Øje udspejder den ikke;

път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

den trædes ikke af stolte Vilddyr, Løven skrider ej frem ad den.

гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

På Flinten lægger man Hånd og omvælter Bjerge fra Roden;

На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

i Klipperne hugger man Gange, alskens Klenodier skuer Øjet;

Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

man tilstopper Strømmenes Kilder og bringer det skjulte for Lyset.

Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

Men Visdommen - hvor mon den findes, og hvor er Indsigtens Sted?

Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

Mennesket kender ikke dens Vej, den findes ej i de levendes Land;

Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

Dybet siger: "I mig er den ikke!" Havet: "Ej heller hos mig!"

Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

Man får den ej for det fineste Guld, for Sølv kan den ikke købes,

Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

den opvejes ikke med Ofirguld, med kostelig Sjoham eller Safir;

Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

Guld og Glar kan ej måle sig med den, den fås ej i Bytte for gyldne Kar,

Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

Krystal og Koraller ikke at nævne. At eje Visdom er mere end Perler,

Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

Ætiopiens Topas kan ej måle sig med den, den opvejes ej med det rene Guld.

Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

Men Visdommen - hvor mon den kommer fra, og hvor er Indsigtens Sted?

Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

Den er dulgt for alt levendes Øje og skjult for Himmelens Fugle;

Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

Afgrund og Død må sige: "Vi hørte kun tale derom."

Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

Gud er kendt med dens Vej, han ved, hvor den har sit Sted;

Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

thi han skuer til Jordens Ender, alt under Himmelen ser han.

Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

Dengang han fastsatte Vindens Vægt og målte Vandet med Mål,

Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

da han satte en Lov for Regnen, afmærked Tordenskyen dens Vej,

когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

da skued og mønstred han den, han stilled den op og ransaged den.

тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

Men til Mennesket sagde han: "Se, HERRENs Frygt, det er Visdom, at sky det onde er Indsigt."

И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.