Psalms 18

(По слав. 17) За първия певец. Псалм на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул. И той каза: Любя Те, ГОСПОДИ, сила моя!

Εις τον πρωτον μουσικον. Ψαλμος του Δαβιδ δουλου του Κυριου, οστις ελαλησε προς τον Κυριον τους λογους της ωδης ταυτης, καθ ην ημεραν ηλευθερωσεν αυτον ο Κυριος εκ της χειρος παντων των εχθρων αυτου και εκ της χειρος του Σαουλ και ειπε, Θελω σε αγαπα, Κυριε, η ισχυς μου.

ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула.

Ο Κυριος ειναι πετρα μου και φρουριον μου και ελευθερωτης μου Θεος μου, βραχος μου επ αυτον θελω ελπιζει η ασπις μου και το κερας της σωτηριας μου υψηλος πυργος μου.

Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

Θελω επικαλεσθη τον αξιυμνητον Κυριον, και εκ των εχθρων μου θελω σωθη.

Връзките на смъртта ме обвиха, пороите на злото ме ужасиха.

Πονοι θανατου με περιεκυκλωσαν, και χειμαρροι ανομιας με κατετρομαξαν

Връзките на Шеол ме обвиха; примките на смъртта ме стигнаха.

Πονοι του αδου με περιεκυκλωσαν, παγιδες θανατου με εφθασαν.

В притеснението си призовах ГОСПОДА и извиках към своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми пред Него стигна в ушите Му.

Εν τη στενοχωρια μου επεκαλεσθην τον Κυριον, και προς τον Θεον μου εβοησα. Ηκουσεν εκ του ναου αυτου της φωνης μου, και η κραυγη μου ηλθεν ενωπιον αυτου εις τα ωτα αυτου.

Тогава земята се поклати и потресе и основите на планините се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Τοτε εσαλευθη και εντρομος εγεινεν η γη, και τα θεμελια των ορεων εταραχθησαν και εσαλευθησαν, διοτι ωργισθη.

Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.

Καπνος ανεβαινεν εκ των μυκτηρων αυτου, και πυρ κατατρωγον εκ του στοματος αυτου ανθρακες ανηφθησαν απ αυτου.

Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.

Και εκλινε τους ουρανους και κατεβη, και γνοφος υπο τους ποδας αυτου.

Възседна на херувим и долетя, и летя на крилете на вятъра.

Και επεβη επι χερουβειμ και επετασθη και επεταξεν επι πτερυγων ανεμων.

Направи мрака Свое скривалище, шатри около Себе Си — тъмните води, гъсти небесни облаци.

Εθεσε το σκοτος αποκρυφον τοπον αυτου η σκηνη αυτου, περιξ αυτου ησαν υδατα σκοτεινα, νεφη πυκνα των αερων.

От блясъка пред Него преминаха гъстите Му облаци, град и огнени въглени.

Εκ της λαμψεως της εμπροσθεν αυτου διηλθον τα νεφη αυτου, χαλαζα και ανθρακες πυρος.

И ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си, град и огнени въглени.

Και εβροντησεν εν ουρανοις ο Κυριος, και ο Υψιστος εδωκε την φωνην αυτου χαλαζα και ανθρακες πυρος.

И изпрати стрелите Си и ги разпръсна, изстреля светкавици и ги обърка.

Και απεστειλε τα βελη αυτου και εσκορπισεν αυτους και αστραπας επληθυνε και συνεταραξεν αυτους.

Тогава се видяха коритата на водите, основите на света се откриха от Твоето смъмряне, ГОСПОДИ, от духането на дъха на ноздрите Ти.

Και εφανησαν τα βαθη των υδατων και ανεκαλυφθησαν τα θεμελια της οικουμενης, απο της επιτιμησεως σου, Κυριε, απο του φυσηματος της πνοης των μυκτηρων σου.

Посегна от горе, взе ме, извлече ме от големи води.

Εξαπεστειλεν εξ υψους ελαβε με ειλκυσε με εξ υδατων πολλων.

Избави ме от силния ми враг, от онези, които ме мразеха, защото бяха по-силни от мен.

Ηλευθερωσε με εκ του δυνατου εχθρου μου, και εκ των μισουντων με, διοτι ησαν δυνατωτεροι μου.

Те ме стигнаха в деня на бедствието ми, но ГОСПОД ми стана подкрепа.

Προεφθασαν με εν τη ημερα της θλιψεως μου αλλ ο Κυριος εσταθη το αντιστηριγμα μου

И Той ме изведе на широко, освободи ме, защото благоволи в мен.

και εξηγαγε με εις ευρυχωριαν ηλευθερωσε με διοτι ηυδοκησεν εις εμε.

ГОСПОД ми отдаде според правдата ми, според чистотата на ръцете ми ми отплати,

Αντημειψε με ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου κατα την καθαροτητα των χειρων μου ανταπεδωκεν εις εμε.

защото пазих пътищата на ГОСПОДА и не се отклоних от моя Бог в безбожие.

Διοτι εφυλαξα τας οδους του Κυριου, και δεν ησεβησα εκκλινας απο του Θεου μου.

Защото всичките Му правила бяха пред мен и наредбите Му не отдалечих от себе си.

Διοτι πασαι αι κρισεις αυτου ησαν εμπροσθεν μου, και τα διαταγματα αυτου δεν απεμακρυνα απ εμου

И непорочен бях пред Него и се опазих от беззаконието си.

και εσταθην αμεμπτος προς αυτον, και εφυλαχθην απο της ανομιας μου.

И ГОСПОД ми отплати според правдата ми, според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

Και ανταπεδωκεν εις εμε ο Κυριος κατα την δικαιοσυνην μου, κατα την καθαροτητα των χειρων μου εμπροσθεν των οφθαλμων αυτου.

Към милостивия милостив ще се покажеш, към непорочния непорочен ще се покажеш,

Μετα οσιου οσιος θελεις εισθαι μετα ανδρος τελειου τελειος θελεις εισθαι

към чистия чист ще се покажеш, а към кривия противен ще се покажеш.

μετα καθαρου, καθαρος θελεις εισθαι και μετα διεστραμμενου διεστραμμενως θελεις φερθη.

Защото потиснат народ Ти ще спасиш, а гордите очи ще унижиш.

Διοτι συ θελεις σωσει λαον τεθλιμμενον οφθαλμους δε υπερηφανων θελεις ταπεινωσει.

Защото Ти правиш светилото ми да свети; ГОСПОД, Бог мой, озарява тъмнината ми.

Διοτι συ θελεις φωτισει τον λυχνον μου Κυριος ο Θεος μου θελει φωτισει το σκοτος μου.

Защото с Теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена.

Διοτι δια σου θελω διασπασει στρατευμα, και δια του Θεου μου θελω υπερπηδησει τειχος.

Бог — пътят Му е съвършен, словото на ГОСПОДА е изпитано, Той е щит за всички, които се уповават на Него.

Του Θεου, η οδος αυτου ειναι αμωμος ο λογος του Κυριου ειναι δεδοκιμασμενος ειναι ασπις παντων των ελπιζοντων επ αυτον.

Защото кой е Бог освен ГОСПОД? И кой е канара освен само нашият Бог?

Διοτι τις Θεος πλην του Κυριου; και τις φρουριον πλην του Θεου ημων;

Бог ме препасва със сила и прави пътя ми съвършен.

Ο Θεος ειναι ο περιζωννυων με δυναμιν, και καθιστων αμωμον την οδον μου.

Прави краката ми като на елените и ме поставя на височините ми.

Καμνει τους ποδας μου ως των ελαφων και με στηνει επι τους υψηλους τοπους μου.

Учи ръцете ми да воюват, ръцете ми огъват бронзов лък.

Διδασκει τας χειρας μου εις πολεμον, και εκαμε τοξον χαλκουν τους βραχιονας μου.

И Ти ми даде щита на спасението Си и десницата Ти ме укрепи, и снизхождението Ти ме възвеличи.

Και εδωκας εις εμε την ασπιδα της σωτηριας σου και η δεξια σου με υπεστηριξε και η αγαθοτης σου με εμεγαλυνεν.

Ти разшири стъпките ми под мен и краката ми не се подхлъзнаха.

Επλατυνας τα βηματα μου υποκατω μου, και οι ποδες μου δεν εκλονισθησαν.

Гоних враговете си и ги стигнах, и не се върнах, докато не се довършиха.

Κατεδιωξα τους εχθρους μου και εφθασα αυτους και δεν επεστρεψα εωσου συνετελεσα αυτους.

Разбих ги и не можаха да се вдигнат, паднаха под краката ми.

Συνετριψα αυτους και δεν ηδυνηθησαν να ανεγερθωσιν επεσον υπο τους ποδας μου.

И Ти ме препаса със сила за бой, повали под мен онези, които се надигат против мен.

Και περιεζωσας με δυναμιν εις πολεμον συνεκαμψας υποκατω μου τους επανισταμενους επ εμε.

Обърна към мен гърба на враговете ми, унищожих онези, които ме мразеха.

Και εκαμες τους εχθρους μου να τρεψωσιν εις εμε τα νωτα, και εξωλοθρευσα τους μισουντας με.

Извикаха, но нямаше кой да ги спаси, към ГОСПОДА, но не им отговори.

Εβοησαν, και ουδεις ο σωζων προς τον Κυριον, και δεν εισηκουσεν αυτων.

И аз ги стрих като прах пред вятъра; изхвърлих ги като уличната кал.

Και κατελεπτυνα αυτους ως κονιν κατα προσωπον ανεμου απετιναξα αυτους ως τον πηλον των οδων.

Ти ме избави от разприте на народа, постави ме за глава на народите, народ, който не познавах, ми слугува.

Ηλευθερωσας με εκ των αντιλογιων του λαου κατεστησας με κεφαλην εθνων λαος, τον οποιον δεν εγνωρισα, εδουλευσεν εις εμε.

Щом чуха, ми се подчиниха; чужденци ми се покориха лицемерно.

Μολις ηκουσαν, και υπηκουσαν εις εμε ξενοι υπεταχθησαν εις εμε.

Чужденци отслабват и излизат разтреперени от крепостите си.

Ξενοι παρελυθησαν και κατετρομαξαν εκ των αποκρυφων τοπων αυτων.

Жив е ГОСПОД и благословена канарата ми! И да се възвиси Бог на спасението ми,

Ζη Κυριος, και ευλογημενον το φρουριον μου και ας υψωθη ο Θεος της σωτηριας μου

Бог, който отмъсти за мен и покори под мен народите,

ο Θεος ο εκδικων με και υποτασσων λαους υποκατω μου

и ме избави от враговете ми. Да, Ти ме извиси над онези, които се надигнаха против мен, избави ме от насилника.

οστις με ελευθερονει εκ των εχθρων μου. Ναι, με υψονεις υπερανω των επανισταμενων επ εμε ηλευθερωσας με απο ανδρος αδικου.

Затова, ГОСПОДИ, ще Те славя сред народите, и Името Ти ще възпея.

Δια τουτο θελω σε υμνει, Κυριε, μεταξυ των εθνων, και εις το ονομα σου θελω ψαλλει.

Ти правиш велики спасенията на царя Си и оказваш милост на помазаника Си, на Давид и на потомството му до века.

Αυτος μεγαλυνει τας σωτηριας του βασιλεως αυτου, και καμνει ελεος εις τον κεχρισμενον αυτου, εις τον Δαβιδ και εις το σπερμα αυτου εως αιωνος.