Luke 23

Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.

Och de stodo upp, hela hopen, och förde honom till Pilatus.

И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.

Där begynte de anklaga honom och sade: »Vi hava funnit att denne man förleder vårt folk och vill förhindra att man giver kejsaren skatt, och att han säger sig vara Messias, en konung.»

А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.

Då frågade Pilatus honom och sade: Är du judarnas konung?» Han svarade honom och sade: »Du säger det själv.»

И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.

Men Pilatus sade till översteprästerna och till folket: »Jag finner intet brottsligt hos denne man.»

А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.

Då blevo de ännu ivrigare och sade: »Han uppviglar med sin lära folket i hela Judeen, allt ifrån Galileen och ända hit.»

А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.

När Pilatus hörde detta, frågade han om mannen var från Galileen.

И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.

Och då han fick veta att han var från det land som lydde under Herodes' välde, sände han honom bort till Herodes, som under dessa dalar också var i Jerusalem.

А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.

När Herodes fick se Jesus, blev han mycket glad, ty han hade sedan lång tid velat se honom; han hade nämligen hört talas om honom, och han hoppades nu att få se honom göra något tecken.

И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.

Men fastän han ställde ganska många frågor på Jesus, svarade denne honom intet.

А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.

Och översteprästerna och de skriftlärde stodo där och anklagade honom häftigt.

Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.

Men Herodes och hans krigsfolk bemötte honom med förakt och begabbade honom; och sedan de hade satt på honom en lysande klädnad, sände de honom tillbaka till Pilatus.

В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.

Och Herodes och Pilatus blevo den dagen vänner med varandra; Förut hade nämligen dem emellan rått ovänskap.

Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:

Sedan kallade Pilatus tillhopa översteprästerna och rådsherrarna och folket

Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;

och sade till dem: »I haven fört till mig denne man och sagt att han förleder folket; och jag har nu i eder närvaro anställt rannsakning med honom, men icke funnit honom skyldig till något av det som I anklagen honom för.

нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.

Och ej heller Herodes har funnit honom skyldig; han har ju sänt honom tillbaka till oss. I sen alltså att denne icke har gjort något som förtjänar döden.

И така, след като Го накажа, ще Го пусна.

Därför vill jag giva honom lös, medan jag har tuktat honom.»

(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)

Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;

който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.

И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.

А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!

А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.

Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.

И Пилат реши да бъде, както искат те,

и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.

И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.

И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.

А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,

защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.

Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!

Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?

А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.

И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.

А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.

А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.

Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:

Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.

И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.

И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!

А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?

И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.

И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!

А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.

И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,

когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.

И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.

И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.

А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.

И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,

който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,

отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.

И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.

Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.

А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.

И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.