Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Därefter tog Elifas från Teman till orda och sade:

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

 Skall en vis man tala så i vädret  och fylla upp sitt bröst med östanvind?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

 Skall han försvara sin sak med haltlöst tal,  med ord som ingenting bevisa?

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

 Än mer, du gör gudsfruktan om intet  och kommer med klagolåt inför Gud.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

 Ty din ondska lägger dig orden i munnen,  och ditt behag står till illfundigt tal.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

 Så dömes du nu skyldig av din mun, ej av mig,  dina egna läppar vittna emot dig.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

 Var du den första människa som föddes,  och fick du liv, förrän höjderna funnos?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

 Blev du åhörare i Guds hemliga råd  och fick så visheten i ditt våld?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

 Vad vet du då, som vi icke veta?  Vad förstår du, som ej är oss kunnigt?

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

 Gråhårsman och åldring finnes också bland oss,  ja, en som övergår din fader i ålder.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

 Försmår du den tröst som Gud har att bjuda,  och det ord som i saktmod talas med dig?

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

 Vart föres du hän av ditt sinne,  och varför välva dina ögon så,

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

 i det du vänder ditt raseri mot Gud  och öser ut ord ur din mun?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

 Vad är en människa, att hon skulle vara ren?  Vad en av kvinna född, att han skulle vara rättfärdig?

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

 Se, ej ens på sina heliga kan han förlita sig,  och himlarna äro icke rena inför hans ögon;

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

 huru mycket mindre då den som är ond och fördärvad,  den man som läskar sig med orättfärdighet såsom med vatten!

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

 Jag vill kungöra dig något, så hör nu mig;  det som jag har skådat vill jag förtälja,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

 vad visa män hava gjort kunnigt,  lagt fram såsom ett arv ifrån sina fäder,

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

 ifrån dem som allena fingo landet till gåva,  och bland vilka ingen främling ännu hade trängt in:

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

 Den ogudaktige har ångest i alla sina dagar,  under de år, helt få, som beskäras en våldsverkare.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

 Skräckröster ljuda i hans öron;  när han är som tryggast, kommer förhärjaren över honom.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

 Han har intet hopp om räddning ur mörkret,  ty svärdet lurar på honom.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

 Såsom flykting söker han sitt bröd: var är det?  Han förnimmer att mörkrets dag är för handen.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

 Ångest och trångmål förskräcka honom,  han nedslås av dem såsom av en stridsrustad konung.

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

 Ty mot Gud räckte han ut sin hand,  och mot den Allsmäktige förhävde han sig;

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

 han stormade mot honom med trotsig hals,  med sina sköldars ryggar i sluten hop;

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

 han höljde sitt ansikte med fetma  och samlade hull på sin länd;

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

 han bosatte sig i städer, dömda till förstöring,  i hus som ej fingo bebos,  ty till stenhopar voro de bestämda.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

 Därför bliver han ej rik, och hans gods består ej,  hans skördar luta ej tunga mot jorden.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

 Han kan icke undslippa mörkret;  hans telningar skola förtorka av hetta,  och själv skall han förgås genom Guds muns anda.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

 I sin förvillelse må han ej lita på vad fåfängligt är,  ty fåfänglighet måste bliva hans lön.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

 I förtid skall hans mått varda fyllt,  och hans krona skall ej grönska mer.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

 Han bliver lik ett vinträd som i förtid mister sina druvor,  lik ett olivträd som fäller sina blommor.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

 Ty den gudlöses hus förbliver ofruktsamt,  såsom eld förtär hyddor där mutor tagas.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

 Man går havande med olycka och föder fördärv;  den livsfrukt man alstrar är ett sviket hopp.