Job 14

Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

 Människan, av kvinna född,  lever en liten tid och mättas av oro;

Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

 lik ett blomster växer hon upp och vissnar bort,  hon flyr undan såsom skuggan och har intet bestånd.

И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

 Och till att vakta på en sådan upplåter du dina ögon,  ja, du drager mig till doms inför dig.

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

 Som om en ren skulle kunna framgå av en oren!  Sådant kan ju aldrig ske.

Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

 Äro nu människans dagar oryggligt bestämda,  hennes månaders antal fastställt av dig,  har du utstakat en gräns som hon ej kan överskrida,

отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

 vänd då din blick ifrån henne och unna henne ro,  låt henne njuta en dagakarls glädje av sin dag.

Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

 För ett träd finnes ju kvar något hopp;  hugges det än ned, kan det åter skjuta skott,  och telningar behöva ej fattas därpå.

И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

 Om än dess rot tynar hän i jorden  och dess stubbe dör bort i mullen,

от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

 så kan det grönska upp genom vattnets ångor  och skjuta grenar lik ett nyplantat träd.

Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

 Men om en man dör, så ligger han där slagen;  om en människa har givit upp andan, var finnes hon då mer?

Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

 Såsom när vattnet har förrunnit ur en sjö,  och såsom när en flod har sinat bort och uttorkat,

така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

 så ligger mannen där och står ej mer upp,  han vaknar icke åter, så länge himmelen varar;  aldrig väckes han upp ur sin sömn.

О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

 Ack, att du ville gömma mig i dödsriket,  fördölja mig, till dess din vrede hade upphört,  staka ut för mig en tidsgräns och sedan tänka på mig --

Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

 fastän ju ingen kan få liv, när han en gång är död!  Då skulle jag hålla min stridstid ut,  ända till dess att min avlösning komme.

Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

 Du skulle då ropa på mig,  och jag skulle svara dig;  efter dina händers verk skulle du längta;

Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

 ja, du skulle då räkna mina steg,  du skulle ej akta på min synd.

Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

 I en förseglad pung låge då min överträdelse,  och du överskylde min missgärning.

Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

 Men såsom själva berget faller och förvittrar,  och såsom klippan flyttas ifrån sin plats,

води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

 såsom stenar nötas sönder genom vattnet,  och såsom mullen sköljes bort av dess flöden,  så gör du ock människans hopp om intet.

Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

 Du slår henne ned för alltid, och hon far hädan;  du förvandlar hennes ansikte och driver henne bort.

Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

 Om hennes barn komma till ära, så känner hon det icke;  om de sjunka ned till ringhet, så aktar hon dock ej på dem.

Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

 Hennes kropp känner blott sin egen plåga,  hennes själ blott den sorg hon själv får förnimma.