Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.