John 6

Після того Ісус перейшов на той бік Галілейського чи Тіверіядського моря.

След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

А за Ним ішла безліч народу, бо бачили чуда Його, що чинив над недужими.

А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

Ісус же на гору зійшов, і сидів там зо Своїми учнями.

И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

Наближалася ж Пасха, свято юдейське.

А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

А Ісус, звівши очі Свої та побачивши, яка безліч народу до Нього йде, говорить Пилипові: Де ми купимо хліба, щоб вони поживились?

Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

Він же це говорив, його випробовуючи, бо знав Сам, що Він має робити.

А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

Пилип Йому відповідь дав: І за двісті динаріїв їм хліба не стане, щоб кожен із них бодай трохи дістав.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Говорить до Нього Андрій, один з учнів Його, брат Симона Петра:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

Є тут хлопчина один, що має п'ять ячних хлібів та дві рибі, але що то на безліч таку!

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

А Ісус відказав: Скажіть людям сідати! А була на тім місці велика трава. І засіло чоловіка числом із п'ять тисяч.

Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

А Ісус узяв хліби, і, подяку вчинивши, роздав тим, хто сидів. Так само і з риб, скільки хотіли вони.

Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

І, як наїлись вони, Він говорить до учнів Своїх: Позбирайте куски позосталі, щоб ніщо не загинуло.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

І зібрали вони. І дванадцять повних кошів наклали кусків, що лишились їдцям із п'яти ячних хлібів.

И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

А люди, що бачили чудо, яке Ісус учинив, гомоніли: Це Той справді Пророк, що повинен прибути на світ!

Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

Спостерігши ж Ісус, що вони мають замір прийти та забрати Його, щоб настановити царем, знов на гору пішов Сам один.

А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

А як вечір настав, то зійшли Його учні над море.

А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

І, ввійшовши до човна, на другий бік моря вони попливли, до Капернауму. І темрява вже наступила була, а Ісус ще до них не приходив.

и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

Від великого ж вітру, що віяв, хвилювалося море.

И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

Як вони ж пропливли стадій із двадцять п'ять або з тридцять, то Ісуса побачили, що йде Він по морю, і до човна зближається, і їх страх обгорнув...

И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.

Він же каже до них: Це Я, не лякайтесь!

Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

І хотіли вони взяти до човна Його; та човен зараз пристав до землі, до якої пливли.

Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.

А наступного дня той народ, що на тім боці моря стояв, побачив, що там іншого човна, крім одного того, що до нього ввійшли були учні Його, не було, і що до човна не входив Ісус із Своїми учнями, але відпливли самі учні.

На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

А тим часом із Тіверіяди припливли човни інші близько до місця того, де вони їли хліб, як Господь учинив був подяку.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

Отож, як побачили люди, що Ісуса та учнів Його там нема, то в човни посідали самі й прибули до Капернауму, і шукали Ісуса.

и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

І, на тім боці моря знайшовши Його, сказали Йому: Коли Ти прибув сюди, Учителю?

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

Відповів їм Ісус і сказав: Поправді, поправді кажу вам: Мене не тому ви шукаєте, що бачили чуда, а що їли з хлібів і наситились.

В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Пильнуйте не про поживу, що гине, але про поживу, що зостається на вічне життя, яку дасть нам Син Людський, бо відзначив Його Бог Отець.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Сказали ж до Нього вони: Що ми маємо почати, щоб робити діла Божі?

Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

Ісус відповів і сказав їм: Оце діло Боже, щоб у Того ви вірували, Кого Він послав.

Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

А вони відказали Йому: Яке ж знамено Ти чиниш, щоб побачили ми й поняли Тобі віри? Що Ти робиш?

Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

Наші отці їли манну в пустині, як написано: Хліб із неба їм дав на поживу.

Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“

А Ісус їм сказав: Поправді, поправді кажу вам: Не Мойсей хліб із неба вам дав, Мій Отець дає вам хліб правдивий із неба.

На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

Бо хліб Божий є Той, Хто сходить із неба й дає життя світові.

Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

А вони відказали до Нього: Давай, Господи, хліба такого нам завжди!

А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

Ісус же сказав їм: Я хліб життя. Хто до Мене приходить, не голодуватиме він, а хто вірує в Мене, ніколи не прагнутиме.

Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

Але Я вам сказав, що Мене хоч ви й бачили, та не віруєте.

Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Усе прийде до Мене, що Отець дає Мені, а того, хто до Мене приходить, Я не вижену геть.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

Бо Я з неба зійшов не на те, щоб волю чинити Свою, але волю Того, Хто послав Мене.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

Оце ж воля Того, Хто послав Мене, щоб з усього, що дав Мені Він, Я нічого не стратив, але воскресив те останнього дня.

Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Оце ж воля Мого Отця, щоб усякий, хто Сина бачить та вірує в Нього, мав вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Тоді стали юдеї ремствувати на Нього, що сказав: Я той хліб, що з неба зійшов.

Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

І казали вони: хіба Він не Ісус, син Йосипів, що ми знаємо батька та матір Його? Як же Він каже: Я з неба зійшов?

И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

А Ісус відповів і промовив до них: Не ремствуйте ви між собою!

Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

Ніхто бо не може до Мене прийти, як Отець, що послав Мене, не притягне його, і того воскрешу Я останнього дня.

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

У Пророків написано: І всі будуть від Бога навчені. Кожен, хто від Бога почув і навчився, приходить до Мене.

Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

Це не значить, щоб хтось Отця бачив, тільки Той Отця бачив, Хто походить від Бога.

Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

Поправді, поправді кажу Вам: Хто вірує в Мене, життя вічне той має.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

Я хліб життя!

Аз съм хлябът на живота.

Отці ваші в пустині їли манну, і померли.

Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

То є хліб, Який сходить із неба, щоб не вмер, хто Його споживає.

Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

Я хліб живий, що з неба зійшов: коли хто споживатиме хліб цей, той повік буде жити. А хліб, що дам Я, то є тіло Моє, яке Я за життя світові дам.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

Тоді між собою змагатися стали юдеї, говорячи: Як же Він може дати нам тіла спожити?

Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

І сказав їм Ісус: Поправді, поправді кажу вам: Якщо ви споживати не будете тіла Сина Людського й пити не будете крови Його, то в собі ви не будете мати життя.

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Хто тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той має вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Бо тіло Моє то правдиво пожива, Моя ж кров то правдиво пиття.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

Хто тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той в Мені перебуває, а Я в ньому.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

Як Живий Отець послав Мене, і живу Я Отцем, так і той, хто Мене споживає, і він житиме Мною.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

То є хліб, що з неба зійшов. Не як ваші отці їли манну й померли, хто цей хліб споживає, той жити буде повік!

Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

Оце Він говорив, коли в Капернаумі навчав у синагозі.

Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

А багато-хто з учнів Його, як почули оце, гомоніли: Жорстока це мова! Хто слухати може її?

Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

А Ісус, Сам у Собі знавши це, що учні Його на те ремствують, промовив до них: Чи оце вас спокушує?

Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

А що ж, як побачите Людського Сина, що сходить туди, де перше Він був?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

То дух, що оживлює, тіло ж не помагає нічого. Слова, що їх Я говорив вам, то дух і життя.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

Але є дехто з вас, хто не вірує. Бо Ісус знав спочатку, хто ті, хто не вірує, і хто видасть Його.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

І сказав Він: Я тому й говорив вам, що до Мене прибути не може ніхто, як не буде йому від Отця дане те.

И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

Із того часу відпали багато-хто з учнів Його, і не ходили вже з Ним.

Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

І сказав Ісус Дванадцятьом: Чи не хочете й ви відійти?

Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Відповів Йому Симон Петро: До кого ми підемо, Господи? Ти маєш слова життя вічного.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

Ми ж увірували та пізнали, що Ти Христос, Син Бога Живого!

и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

Відповів їм Ісус: Чи не Дванадцятьох Я вас вибрав? Та один із вас диявол...

Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Це сказав Він про Юду, сина Симонового, Іскаріота. Бо цей мав Його видати, хоч він був один із Дванадцятьох.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.