Proverbs 8

[] Bilgelik çağırıyor, Akıl sesini yükseltiyor.

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Yol kenarındaki tepelerin başında, Yolların birleştiği yerde duruyor o.

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Kentin girişinde, kapıların yanında, Sesini yükseltiyor:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

“Ey insanlar, size sesleniyorum, Çağrım insan soyunadır!

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Ey bön kişiler, ihtiyatlı olmayı öğrenin; Sağduyulu olmayı öğrenin, ey akılsızlar!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Söylediğim yetkin sözleri dinleyin, Ağzımı doğruları söylemek için açarım.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Ağzım gerçeği duyurur, Çünkü dudaklarım kötülükten iğrenir.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Ağzımdan çıkan her söz doğrudur, Yoktur eğri ya da sapık olanı.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Apaçıktır hepsi anlayana, Bilgiye erişen, doğruluğunu bilir onların.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Gümüş yerine terbiyeyi, Saf altın yerine bilgiyi edinin.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Çünkü bilgelik mücevherden değerlidir, Dilediğin hiçbir şey onunla kıyaslanamaz.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Ben bilgelik olarak ihtiyatı kendime konut edindim. Bilgi ve sağgörü bendedir.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

RAB’den korkmak kötülükten nefret etmek demektir. Kibirden, küstahlıktan, Kötü yoldan, sapık ağızdan nefret ederim.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Öğüt ve sağlam karar bana özgüdür. Akıl ve güç kaynağı benim.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Krallar sayemde egemenlik sürer, Hükümdarlar adil kurallar koyar.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Önderler, adaletle yöneten soylular Sayemde yönetirler.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Beni sevenleri ben de severim, Gayretle arayan beni bulur.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Zenginlik ve onur, Kalıcı değerler ve bolluk bendedir.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Meyvem altından, saf altından, Ürünüm seçme gümüşten daha iyidir.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Doğruluk yolunda, Adaletin izinden yürürüm.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Böylelikle, beni sevenleri servet sahibi yapar, Hazinelerini doldururum.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

[] RAB yaratma işine başladığında İlk beni yarattı,

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Dünya var olmadan önce, Ta başlangıçta, öncesizlikte yerimi aldım.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Enginler yokken, Suları bol pınarlar yokken doğdum ben.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Dağlar daha oluşmadan, Tepeler belirmeden, RAB dünyayı, kırları Ve dünyadaki toprağın zerresini yaratmadan doğdum.

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Dağlar daha oluşmadan, Tepeler belirmeden, RAB dünyayı, kırları Ve dünyadaki toprağın zerresini yaratmadan doğdum.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

RAB gökleri yerine koyduğunda oradaydım, Engin denizleri ufukla çevirdiğinde,

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Bulutları oluşturduğunda, Denizin kaynaklarını güçlendirdiğinde,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Sular buyruğundan öte geçmesinler diye Denize sınır çizdiğinde, Dünyanın temellerini pekiştirdiğinde,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

Baş mimar olarak O’nun yanındaydım. Gün be gün sevinçle dolup taştım, Huzurunda hep coştum.

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

O’nun dünyası mutluluğum, İnsanları sevincimdi.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Çocuklarım, şimdi beni dinleyin: Yolumu izleyenlere ne mutlu!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Uyarılarımı dinleyin ve bilge kişiler olun, Görmezlikten gelmeyin onları.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Beni dinleyen, Her gün kapımı gözleyen, Kapımın eşiğinden ayrılmayan kişiye ne mutlu!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Çünkü beni bulan yaşam bulur Ve RAB’bin beğenisini kazanır.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Beni gözardı edense kendine zarar verir, Benden nefret eden, ölümü seviyor demektir.”

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.