Proverbs 29

L’uomo che, essendo spesso ripreso, irrigidisce il collo, sarà di subito fiaccato, senza rimedio.

Човек, който често е изобличаван, но остава твърдоглав, ще бъде съкрушен внезапно, и то без изцеление.

Quando i giusti son numerosi, il popolo si rallegra: ma quando domina l’empio, il popolo geme.

Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене.

L’uomo che ama la sapienza, rallegra suo padre; ma chi frequenta le meretrici dissipa i suoi beni.

Човек, който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

Il re, con la giustizia, rende stabile il paese; ma chi pensa solo a imporre tasse, lo rovina.

Царят утвърждава страната чрез правосъдие, а подкупният я съсипва.

L’uomo che lusinga il prossimo, gli tende una rete davanti ai piedi.

Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.

Nella trasgressione del malvagio v’è un’insidia; ma il giusto canta e si rallegra.

В престъплението на злия има примка, а праведният се радва и се весели.

Il giusto prende conoscenza della causa de’ miseri, ma l’empio non ha intendimento né conoscenza.

Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае.

I beffardi soffian nel fuoco delle discordie cittadine, ma i savi calmano le ire.

Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева.

Se un savio viene a contesa con uno stolto, quello va in collera e ride, e non c’è da intendersi.

Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой.

Gli uomini di sangue odiano chi è integro, ma gli uomini retti ne proteggono la vita.

Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му.

Lo stolto dà sfogo a tutta la sua ira, ma il savio rattiene la propria.

Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява.

Quando il sovrano dà retta alle parole menzognere, tutti i suoi ministri sono empi.

Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

Il povero e l’oppressore s’incontrano; l’Eterno illumina gli occhi d’ambedue.

Бедният и потисникът се срещат — ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата.

Il re che fa ragione ai miseri secondo verità, avrà il trono stabilito in perpetuo.

Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.

La verga e la riprensione dànno sapienza; ma il fanciullo lasciato a sé stesso, fa vergogna a sua madre.

Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.

Quando abbondano gli empi, abbondano le trasgressioni; ma i giusti ne vedranno la ruina.

Когато безбожните се умножават, престъплението се умножава, но праведните ще видят падането им.

Correggi il tuo figliuolo; egli ti darà conforto, e procurerà delizie all’anima tua.

Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.

Quando non c’è visioni, il popolo è senza freno; ma beato colui che osserva la legge!

Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона.

Uno schiavo non si corregge a parole; anche se comprende, non ubbidisce.

Слуга няма да се поправи само с думи, защото разбира, но няма да откликне.

Hai tu visto un uomo precipitoso nel suo parlare? C’è più da sperare da uno stolto che da lui.

Виждаш ли човек, прибързан в думите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Se uno alleva delicatamente da fanciullo il suo servo, questo finirà per voler essere figliuolo.

Който глези слугата си от детинство, най-накрая той ще стане като син.

L’uomo iracondo fa nascere contese, e l’uomo collerico abbonda in trasgressioni.

Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.

L’orgoglio abbassa l’uomo, ma chi è umile di spirito ottiene gloria.

Гордостта на човека ще го унижи, а смиреният ще придобие чест.

Chi fa società col ladro odia l’anima sua; egli ode la esecrazione e non dice nulla.

Който е съдружник с крадец, мрази живота си — чува клетвата, но не разкрива.

La paura degli uomini costituisce un laccio, ma chi confida nell’Eterno è al sicuro.

Страхът от човека слага примка, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде в безопасност.

Molti cercano il favore del principe, ma l’Eterno fa giustizia ad ognuno.

Мнозина търсят лицето на владетеля, но съдът за човека е от ГОСПОДА.

L’uomo iniquo è un abominio per i giusti, e colui che cammina rettamente è un abominio per gli empi.

Неправедният е мерзост за праведните, а правият в пътя си е мерзост за безбожните.