Mark 14

ויהי יומים לפני חג הפסח והמצות ויבקשו הכהנים הגדולים והסופרים איך יתפשהו בערמה להמיתו׃
А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.
ויאמרו אך לא בחג פן תהיה מהומה בעם׃
Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.
ויהי בהיותו בבית היני בית שמעון המצרע ויסב אל השלחן ותבא אשה ובידה פך שמן נרד זך ויקר מאד ותשבר את הפך ותצק על ראשו׃
И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.
ויש אשר מתרעמים איש אל רעהו לאמר על מה היה אבוד השמן הזה׃
А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
כי ראוי היה זה להמכר ביותר משלש מאות דינר ולתתו לעניים ויגערו בה׃
Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.
ויאמר ישוע הניחו לה למה תגיון נפשה מעשה טוב עשתה עמדי׃
Но Иисус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.
כי העניים תמיד עמכם וכשתרצו תוכלו להיטיב להם ואנכי לא אהיה אתכם תמיד׃
Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.
את אשר היה לאל ידה עשתה קדמה למשוח את גופי לחנטו׃
Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.
אמן אמר אני לכם כי באשר תקרא הבשורה הזאת אל כל העולם גם את אשר עשתה היא יספר לזכרון לה׃
Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
ויהודה איש קריות אחד משנים העשר הלך אל ראשי הכהנים למסר אותו אליהם׃
Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
והם כשמעם שמחו ויאמרו לתת לו כסף ויבקש תאנה למסרו׃
А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.
ויהי בראשון לחג המצות עת זבח הפסח ויאמרו אליו תלמידיו איפה תחפץ לאכל את הפסח ונלכה ונכין׃
А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?
וישלח שנים מתלמידיו ויאמר אליהם לכו העירה ויפגע אתכם איש נשא צפחת המים לכו אחריו׃
И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.
ובאשר יבוא שמה אמרו לבעל הבית כה אמר הרב איה המלון אשת אכלה שם את הפסח עם תלמידי׃
И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?
והוא יראה אתכם עליה גדולה מצעה ומוכנה ושם הכינו לנו׃
И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.
ויצאו תלמידיו ויבאו העירה וימצאו כאשר דבר להם ויכינו את הפסח׃
И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.
ויהי בערב ויבא עם שנים העשר׃
А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
ויסבו ויאכלו ויאמר ישוע אמן אמר אני לכם אחד מכם האכל אתי ימסרני׃
И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.
ויחלו להתעצב ויאמרו אליו זה אחר זה הכי אני הוא׃
А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
ויען ויאמר אליהם אחד משנים העשר הוא הטבל עמי בקערה׃
А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.
הן בן האדם הלך ילך כאשר כתוב עליו אבל אוי לאיש ההוא אשר על ידו ימסר בן האדם טוב לאיש ההוא שלא נולד׃
Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.
ויהי באכלם ויקח ישוע לחם ויברך ויבצע ויתן להם ויאמר קחו אכלו זה הוא גופי׃
И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.
ויקח את הכוס ויברך ויתן להם וישתו ממנה כלם׃
Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.
ויאמר להם זה הוא דמי דם הברית החדשה הנשפך בעד רבים׃
И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.
אמן אמר אני לכם שתה לא אשתה עוד מתנובת הגפן עד היום ההוא אשר אשתה אותה חדשה במלכות האלהים׃
Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
ואחרי גמרם את ההלל ויצאו אל הר הזיתים׃
И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
ויאמר אליהם ישוע אתם כלכם תכשלו בי בלילה הזה כי כתוב אכה את הרעה ותפוצין הצאן׃
И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат."
ואחרי קומי מן המתים אלך לפניכם הגלילה׃
А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
ויאמר אליו פטרוס גם אם כלם יכשלו אני לא אכשל׃
Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!
ויאמר אליו ישוע אמן אמר אני לך כי היום בלילה הזה בטרם יקרא התרנגול פעמים אתה תכחש בי שלש פעמים׃
Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
והוא התחזק ויוסף לדבר ויאמר גם כי יהיה עלי למות אתך כחש לא אכחש בך וכן אמרו גם כלם׃
А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.
ויבאו אל חצר גת שמני שמו ויאמר אל תלמידיו שבו לכם פה עד אשר אתפלל׃
Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.
ויקח אתו את פטרוס ואת יעקב ואת יוחנן ויחל להשמים ולמוג׃
И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.
ויאמר אליהם נפשי מרה לי עד מות עמדו פה ושקדו׃
И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.
ויעבר משם מעט והלאה ויפל ארצה ויתפלל אשר אם יוכל היות תעבר נא מעליו השעה הזאת׃
И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:
ויאמר אבא אבי הכל תוכל העבר נא מעלי את הכוס הזאת אך לא את אשר אני רוצה כי אם את אשר אתה׃
Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.
ויבא וימצאם ישנים ויאמר אל פטרוס שמעון התישן הכי לא יכלת לשקד שעה אחת׃
И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
שקדו והתפללו פן תבאו לידי נסיון הן הרוח היא חפצה והבשר רפה׃
Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.
ויסף לסור ויתפלל באמרו עוד הפעם כדברים ההמה׃
И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
וישב וימצאם שנית ישנים כי עיניהם היו כבדות ולא ידעו מה יענהו׃
А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
ויבא פעם שלישית ויאמר אליהם מעתה נומו ונוחו רב לי כי באה השעה הנה בן האדם נמסר בידי חטאים׃
И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
קומו ונלכה הנה המוסר אותי קרב׃
Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.
עודנו מדבר ויהודה בא והוא אחד משנים העשר ועמו המון רב בחרבות ובמקלות מאת הכהנים הגדולים והסופרים והזקנים׃
И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.
והמוסר אתו נתן להם אות לאמר האיש אשר אשקהו זה הוא אותו תפשו והוליכהו אל ימלט׃
А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.
הוא בא והוא נגש אליו ויאמר רבי רבי וינשק לו׃
И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.
וישלחו בו את ידיהם ויתפשהו׃
И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
ואחד מן העמדים אצלו שלף את חרבו ויך את עבד הכהן הגדול ויקצץ את אזנו׃
А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
ויען ישוע ויאמר אליהם כמו על פריץ יצאתם עלי בחרבות ובמקלות לתפשני׃
Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?
ויום יום הייתי אצלכם מלמד במקדש ולא החזקתם בי אבל למען ימלאו הכתובים׃
Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията.
ויעזבו אותו כלם וינוסו׃
Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
ונער אחד הלך אחריו מעטף בסדין לכסות את ערותו ויאחזהו הנערים׃
А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.
והוא עזב את הסדין בידם וינס ערם מפניהם׃
А той остави лененото платно и избяга гол.
ויוליכו את ישוע אל הכהן הגדול ויקהלו אתו כל הכהנים הגדולים והזקנים והסופרים׃
И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.
ופטרוס הלך אחריו מרחוק עד לחצר הכהן הגדול פנימה וישב שם עם המשרתים ויתחמם נגד האור׃
А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.
וראשי הכהנים וכל הסנהדרין בקשו עדות על ישוע להמיתו ולא מצאו׃
А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.
כי רבים ענו בו עדות שקר אך העדיות לא היו שות׃
Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.
ויקומו אנשים ויענו בו עדות שקר לאמר׃
После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
שמענו אתו אמר אני אהרס את ההיכל הזה מעשה ידי אדם ולשלשת ימים אבנה היכל אחר אשר איננו מעשה ידי אדם׃
Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
וגם בזאת עדותם לא שותה׃
Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.
ויקם הכהן הגדול ויעמד בתוך וישאל את ישוע לאמר האינך משיב דבר מה זה אלה ענים בך׃
Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
והוא החריש ולא השיב דבר ויוסף עוד הכהן הגדול לשאל אתו ויאמר אליו האתה הוא המשיח בן המברך׃
А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
ויאמר ישוע אני הוא ואתם תראו את בן האדם יושב לימין הגבורה ובא עם ענני השמים׃
А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.
ויקרע הכהן הגדול את בגדיו ויאמר מה לנו עוד לבקש עדים׃
Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
שמעתם את הגדוף מה דעתכם וירשיעהו כלם כי חיב מיתה הוא׃
Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
ויחלו מהם לרק בו ויחפו את פניו ויכהו באגרף ויאמרו אליו הנבא והמשרתים הכאיבהו בהכותם אותו על הלחי׃
А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
ויהי בהיות פטרוס בתחתית החצר ותבא אחת משפחות הכהן הגדול׃
И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
ותרא את פטרוס כי מתחמם הוא ותבט בו ותאמר גם אתה היית עם הנצרי ישוע׃
И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.
ויכחש לאמר לא אדע ולא אבין מה את אמרת ויצא החוצה אל האולם והתרנגל קרא׃
А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя.
ותראהו השפחה ותוסף ותאמר אל העמדים שם כי זה הוא אחד מהם ויכחש פעם שנית׃
Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
וכמעט אחרי כן גם העמדים שם אמרו אל פטרוס אמנם אתה אחד מהם כי אף גלילי אתה ולשונך כלשונם׃
А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).
ויחל להחרים את נפשו ולהשבע לאמר לא יעדתי את האיש הזה אשר אמרתם׃
А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.
והתרנגל קרא פעם שנית ויזכר פטרוס את הדבר אשר אמר לו ישוע בטרם יקרא התרנגל פעמים תכחש בי שלש פעמים וישם אל לבו ויבך׃
И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.