Proverbs 29

Hvo Nakken gør stiv, skønt revset tit, han knuses brat uden Lægedom.

Човек, който често е изобличаван, но остава твърдоглав, ще бъде съкрушен внезапно, и то без изцеление.

Er der mange retfærdige, glædes Folket, men råder de gudløse, sukker Folket.

Когато праведните се умножават, народът се радва, но когато безбожен управлява, народът стене.

Hvo Visdom elsker, glæder sin Fader, hvo Skøger omgås, bortødsler Gods.

Човек, който обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

Kongen grundfæster Landet med Ret, en Udsuger lægger det øde.

Царят утвърждава страната чрез правосъдие, а подкупният я съсипва.

Mand, der smigrer sin Næste, breder et Net for hans Fod.

Човек, който ласкае ближния си, простира мрежа пред стъпките му.

I sin Brøde hildes den onde, den retfærdige jubler af Glæde.

В престъплението на злия има примка, а праведният се радва и се весели.

Den retfærdige kender de ringes Retssag; den gudløse skønner intet.

Праведният е загрижен за правото на бедните, а безбожният не се грижи да знае.

Spottere ophidser Byen, men Vismænd, de stiller Vrede.

Присмивачите подпалват града, а мъдрите отклоняват гнева.

Går Vismand i Rette med Dåre, vredes og ler han, alt preller af.

Ако мъдър човек се съди с безумен човек, той се сърди и се смее, и няма покой.

De blodtørstige hader lydefri Mand, de retsindige tager sig af ham.

Кръвожадните мъже мразят невинния, а праведните се грижат за живота му.

En Tåbe slipper al sin Voldsomhed løs, Vismand stiller den omsider.

Безумният изригва цялото си недоволство, а мъдрият накрая го успокоява.

En Fyrste, som lytter til Løgnetale, får lufter gudløse Tjenere.

Владетел, който слуша лъжливи думи, всичките му служители са безбожни.

Fattigmand og Blodsuger mødes, HERREN giver begges Øjne Glans.

Бедният и потисникът се срещат — ГОСПОД дава светлина на очите и на двамата.

En Konge, der dømmer de ringe med Ret, hans Trone står fast evindelig.

Цар, който съди нищите с истина, престолът му ще бъде утвърден навеки.

Ris og Revselse, det giver Visdom, uvorn Dreng gør sin Moder Skam.

Пръчката и изобличението дават мъдрост, а дете, оставено без грижа, засрамва майка си.

Bliver mange gudløse tiltager Synd; retfærdige ser med Fryd deres Fald.

Когато безбожните се умножават, престъплението се умножава, но праведните ще видят падането им.

Tugt din Søn, så kvæger han dig og bringer din Sjæl, hvad der smager.

Поправяй сина си, и той ще ти даде спокойствие, ще даде наслада на душата ти.

Uden Syner forvildes et Folk; salig den, der vogter på Loven.

Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона.

Med Ord lader Træl sig ikke tugte, han fatter dem vel, men adlyder ikke.

Слуга няма да се поправи само с думи, защото разбира, но няма да откликне.

Ser du en Mand, der er hastig til Tale, for en Tåbe er der snarere Håb end for ham.

Виждаш ли човек, прибързан в думите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Forvænner man sin Træl fra ung, vil han til sidst være Herre.

Който глези слугата си от детинство, най-накрая той ще стане като син.

Hidsig Mand vækker Strid, vredladen Mand gør megen Synd.

Гневлив човек възбужда препирни и избухлив човек изобилства в престъпление.

Et Menneskes Hovmod ydmyger ham, den ydmyge opnår Ære.

Гордостта на човека ще го унижи, а смиреният ще придобие чест.

Hæleren hader sit Liv, han hører Forbandelsen, men melder intet.

Който е съдружник с крадец, мрази живота си — чува клетвата, но не разкрива.

Frygt for Mennesker leder i Snare, men den, der stoler på HERREN, er bjærget.

Страхът от човека слага примка, но който се уповава на ГОСПОДА, ще бъде в безопасност.

Mange søger en Fyrstes Gunst; Mands Ret er dog fra HERREN.

Мнозина търсят лицето на владетеля, но съдът за човека е от ГОСПОДА.

Urettens Mand er retfærdiges Gru, hvo redeligt vandrer, gudløses Gru.

Неправедният е мерзост за праведните, а правият в пътя си е мерзост за безбожните.