Job 34

Og Elihu tog til Orde og sagde:

Тогава Елиу продължи и каза:

"Hør mine Ord, I vise, I forstandige Mænd, lån mig Øre!

Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,

Thi Øret prøver Ord, som Ganen smager på Mad;

защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.

lad os udgranske, hvad der er Ret, med hinanden skønne, hvad der er godt!

Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.

Job sagde jo: "Jeg er retfærdig, min Ret har Gud sat til Side;

Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

min Ret til Trods skal jeg være en Løgner? Skønt brødefri er jeg såret til Døden!"

Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.

Er der mon Mage til Job? Han drikker Spot som Vand,

Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,

søger Selskab med Udådsmænd og Omgang med gudløse Folk!

който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?

Thi han sagde: "Det båder ikke en Mand, at han har Venskab med Gud!"

Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

Derfor, I kloge, hør mig: Det være langt fra Gud af synde, fra den Almægtige at gøre ondt;

Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия!

nej, han gengælder Menneskets Gerning, handler med Manden efter hans Færd;

Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.

Gud forbryder sig visselig ej, den Almægtige bøjer ej Retten!

Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда.

Hvo gav ham Tilsyn med Jorden, hvo vogter, mon hele Verden?

Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена?

Drog han sin Ånd tilbage og tog sin Ånde til sig igen,

Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,

da udånded Kødet til Hobe, og atter blev Mennesket Støv!

всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне във пръстта.

Har du Forstand, så hør derpå, lån Øre til mine Ord!

Но ако разбираш, чуй това, гласа на думите ми слушай:

Mon en, der hadede Ret, kunde styre? Dømmer du ham, den Retfærdige, Vældige?

Ще властва ли онзи, който мрази съда? И ще изкараш ли виновен Праведния и Могъщия,

Han, som kan sige til Kongen: "Din Usling!" og "Nidding, som du er!" til Stormænd,

който казва на цар: Негоден си. — и на княз: Беззаконник. —

som ikke gør Forskel til Fordel for Fyrster ej heller foretrækker rig for ringe, thi de er alle hans Hænders Værk.

който пристрастие към първенци не показва, нито зачита богатия повече от бедния, понеже всички те са дело на ръцете Му!

Brat må de dø, endda midt om Natten; de store slår han til, og borte er de, de vældige fjernes uden Menneskehånd.

В един миг умират, посред нощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка.

Thi Menneskets Veje er ham for Øje, han skuer alle dets Skridt;

Защото Неговите очи са върху пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.

der er intet Mørke og intet Mulm, som Udådsmænd kan gemme sig i.

Няма тъмнина и няма смъртна сянка, където да се скрият онези, които вършат грях.

Thi Mennesket sættes der ingen Frist til at møde i Retten for Gud;

Понеже Той няма нужда да подлага на изпитание човека, за да отиде той на съд пред Бога.

han knuser de vældige uden Forhør og sætter andre i Stedet.

Той строшава силни без изследване, на тяхно място слага други,

Jeg hævder derfor: Han ved deres Gerninger, og ved Nattetide styrter han dem;

защото Той делата им познава и ги събаря нощем, и се стриват.

for deres Gudløshed slås de sønder, for alles Øjne tugter han dem,

Поразява ги като безбожните, на видно място,

fordi de veg borf fra ham og ikke regned hans Veje det mindste,

понеже се отклониха от Него и не зачетоха ни един от пътищата Му,

så de voldte, at ringe råbte til ham, og han måtte høre de armes Skrig.

и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.

Tier han stille, hvo vil dømme ham? Skjuler han sit Åsyn, hvo vil laste ham? Over Folk og Mennesker våger han dog,

Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —

for at ikke en vanhellig skal herske, en af dem, der er Folkets Snarer.

за да не царува лицемер и да не става примка за народа.

Siger da en til Gud: "Fejlet har jeg, men synder ej mer,

Казал ли е някой на Бога: Понесох наказание, и вече няма да греша;

jeg ser det, lær du mig; har jeg gjort Uret, jeg gør det ej mer!"

научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?

skal han da gøre Gengæld, fordi du vil det, fordi du indvender noget? Ja du, ikke jeg, skal afgøre det, så sig da nu, hvad du ved!

Трябва ли Той да отплаща според твоето мнение, защото ти отхвърляш отплатата Му — защото трябва ти да избереш, не аз — затова говори, каквото знаеш.

Kloge Folk vil sige til mig som og vise Mænd, der hører mig:

Разумни мъже ще ми кажат и мъдър човек, който ме чува:

"Job taler ikke med Indsigt, hans Ord er uoverlagte!

Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.

Gid Job uden Ophør må prøves, fordi han svarer som slette Folk!

Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.

Thi han dynger Synd på Synd, han optræder hovent iblandt os og fremfører mange Ord imod Gud!"

Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.