John 6

След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.

Після того Ісус перейшов на той бік Галілейського чи Тіверіядського моря.

А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

А за Ним ішла безліч народу, бо бачили чуда Його, що чинив над недужими.

И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.

Ісус же на гору зійшов, і сидів там зо Своїми учнями.

А наближаваше Пасхата, юдейският празник.

Наближалася ж Пасха, свято юдейське.

Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?

А Ісус, звівши очі Свої та побачивши, яка безліч народу до Нього йде, говорить Пилипові: Де ми купимо хліба, щоб вони поживились?

А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.

Він же це говорив, його випробовуючи, бо знав Сам, що Він має робити.

Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.

Пилип Йому відповідь дав: І за двісті динаріїв їм хліба не стане, щоб кожен із них бодай трохи дістав.

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:

Говорить до Нього Андрій, один з учнів Його, брат Симона Петра:

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?

Є тут хлопчина один, що має п'ять ячних хлібів та дві рибі, але що то на безліч таку!

Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

А Ісус відказав: Скажіть людям сідати! А була на тім місці велика трава. І засіло чоловіка числом із п'ять тисяч.

Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.

А Ісус узяв хліби, і, подяку вчинивши, роздав тим, хто сидів. Так само і з риб, скільки хотіли вони.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

І, як наїлись вони, Він говорить до учнів Своїх: Позбирайте куски позосталі, щоб ніщо не загинуло.

И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.

І зібрали вони. І дванадцять повних кошів наклали кусків, що лишились їдцям із п'яти ячних хлібів.

Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.

А люди, що бачили чудо, яке Ісус учинив, гомоніли: Це Той справді Пророк, що повинен прибути на світ!

А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Спостерігши ж Ісус, що вони мають замір прийти та забрати Його, щоб настановити царем, знов на гору пішов Сам один.

А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото

А як вечір настав, то зійшли Його учні над море.

и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.

І, ввійшовши до човна, на другий бік моря вони попливли, до Капернауму. І темрява вже наступила була, а Ісус ще до них не приходив.

И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.

Від великого ж вітру, що віяв, хвилювалося море.

И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.

Як вони ж пропливли стадій із двадцять п'ять або з тридцять, то Ісуса побачили, що йде Він по морю, і до човна зближається, і їх страх обгорнув...

Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!

Він же каже до них: Це Я, не лякайтесь!

Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.

І хотіли вони взяти до човна Його; та човен зараз пристав до землі, до якої пливли.

На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,

А наступного дня той народ, що на тім боці моря стояв, побачив, що там іншого човна, крім одного того, що до нього ввійшли були учні Його, не було, і що до човна не входив Ісус із Своїми учнями, але відпливли самі учні.

обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;

А тим часом із Тіверіяди припливли човни інші близько до місця того, де вони їли хліб, як Господь учинив був подяку.

и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.

Отож, як побачили люди, що Ісуса та учнів Його там нема, то в човни посідали самі й прибули до Капернауму, і шукали Ісуса.

И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?

І, на тім боці моря знайшовши Його, сказали Йому: Коли Ти прибув сюди, Учителю?

В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Відповів їм Ісус і сказав: Поправді, поправді кажу вам: Мене не тому ви шукаєте, що бачили чуда, а що їли з хлібів і наситились.

Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.

Пильнуйте не про поживу, що гине, але про поживу, що зостається на вічне життя, яку дасть нам Син Людський, бо відзначив Його Бог Отець.

Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?

Сказали ж до Нього вони: Що ми маємо почати, щоб робити діла Божі?

Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.

Ісус відповів і сказав їм: Оце діло Боже, щоб у Того ви вірували, Кого Він послав.

Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?

А вони відказали Йому: Яке ж знамено Ти чиниш, щоб побачили ми й поняли Тобі віри? Що Ти робиш?

Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“

Наші отці їли манну в пустині, як написано: Хліб із неба їм дав на поживу.

На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.

А Ісус їм сказав: Поправді, поправді кажу вам: Не Мойсей хліб із неба вам дав, Мій Отець дає вам хліб правдивий із неба.

Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.

Бо хліб Божий є Той, Хто сходить із неба й дає життя світові.

А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.

А вони відказали до Нього: Давай, Господи, хліба такого нам завжди!

Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.

Ісус же сказав їм: Я хліб життя. Хто до Мене приходить, не голодуватиме він, а хто вірує в Мене, ніколи не прагнутиме.

Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Але Я вам сказав, що Мене хоч ви й бачили, та не віруєте.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;

Усе прийде до Мене, що Отець дає Мені, а того, хто до Мене приходить, Я не вижену геть.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.

Бо Я з неба зійшов не на те, щоб волю чинити Свою, але волю Того, Хто послав Мене.

Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.

Оце ж воля Того, Хто послав Мене, щоб з усього, що дав Мені Він, Я нічого не стратив, але воскресив те останнього дня.

И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Оце ж воля Мого Отця, щоб усякий, хто Сина бачить та вірує в Нього, мав вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

Тоді стали юдеї ремствувати на Нього, що сказав: Я той хліб, що з неба зійшов.

И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?

І казали вони: хіба Він не Ісус, син Йосипів, що ми знаємо батька та матір Його? Як же Він каже: Я з неба зійшов?

Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.

А Ісус відповів і промовив до них: Не ремствуйте ви між собою!

Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.

Ніхто бо не може до Мене прийти, як Отець, що послав Мене, не притягне його, і того воскрешу Я останнього дня.

Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.

У Пророків написано: І всі будуть від Бога навчені. Кожен, хто від Бога почув і навчився, приходить до Мене.

Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.

Це не значить, щоб хтось Отця бачив, тільки Той Отця бачив, Хто походить від Бога.

Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.

Поправді, поправді кажу Вам: Хто вірує в Мене, життя вічне той має.

Аз съм хлябът на живота.

Я хліб життя!

Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.

Отці ваші в пустині їли манну, і померли.

Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.

То є хліб, Який сходить із неба, щоб не вмер, хто Його споживає.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.

Я хліб живий, що з неба зійшов: коли хто споживатиме хліб цей, той повік буде жити. А хліб, що дам Я, то є тіло Моє, яке Я за життя світові дам.

Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

Тоді між собою змагатися стали юдеї, говорячи: Як же Він може дати нам тіла спожити?

Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

І сказав їм Ісус: Поправді, поправді кажу вам: Якщо ви споживати не будете тіла Сина Людського й пити не будете крови Його, то в собі ви не будете мати життя.

Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Хто тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той має вічне життя, і того воскрешу Я останнього дня.

Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.

Бо тіло Моє то правдиво пожива, Моя ж кров то правдиво пиття.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.

Хто тіло Моє споживає та кров Мою п'є, той в Мені перебуває, а Я в ньому.

Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.

Як Живий Отець послав Мене, і живу Я Отцем, так і той, хто Мене споживає, і він житиме Мною.

Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.

То є хліб, що з неба зійшов. Не як ваші отці їли манну й померли, хто цей хліб споживає, той жити буде повік!

Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Оце Він говорив, коли в Капернаумі навчав у синагозі.

Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?

А багато-хто з учнів Його, як почули оце, гомоніли: Жорстока це мова! Хто слухати може її?

Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?

А Ісус, Сам у Собі знавши це, що учні Його на те ремствують, промовив до них: Чи оце вас спокушує?

Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?

А що ж, як побачите Людського Сина, що сходить туди, де перше Він був?

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.

То дух, що оживлює, тіло ж не помагає нічого. Слова, що їх Я говорив вам, то дух і життя.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.

Але є дехто з вас, хто не вірує. Бо Ісус знав спочатку, хто ті, хто не вірує, і хто видасть Його.

И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.

І сказав Він: Я тому й говорив вам, що до Мене прибути не може ніхто, як не буде йому від Отця дане те.

Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.

Із того часу відпали багато-хто з учнів Його, і не ходили вже з Ним.

Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

І сказав Ісус Дванадцятьом: Чи не хочете й ви відійти?

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;

Відповів Йому Симон Петро: До кого ми підемо, Господи? Ти маєш слова життя вічного.

и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.

Ми ж увірували та пізнали, що Ти Христос, Син Бога Живого!

Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

Відповів їм Ісус: Чи не Дванадцятьох Я вас вибрав? Та один із вас диявол...

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.

Це сказав Він про Юду, сина Симонового, Іскаріота. Бо цей мав Його видати, хоч він був один із Дванадцятьох.