Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Δεν κραζει η σοφια; και δεν εκπεμπει την φωνην αυτης η συνεσις;

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Ισταται επι της κορυφης των υψηλων τοπων, υπερ την οδον, εν τω μεσω των τριοδων.

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

Κραζει πλησιον των πυλων, εν τη εισοδω της πολεως, εν τη εισοδω των θυρων

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

προς εσας, ανθρωποι, κραζω και η φωνη μου εκπεμπεται προς τους υιους των ανθρωπων.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Απλοι, νοησατε φρονησιν και αφρονες, αποκτησατε νοημονα καρδιαν.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Ακουσατε διοτι θελω λαλησει πραγματα εξοχα, και τα χειλη μου θελουσι προφερει ορθα.

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Διοτι αληθειαν θελει λαλησει ο λαρυγξ μου τα δε χειλη μου βδελυττονται την ασεβειαν.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Παντες οι λογοι του στοματος μου ειναι μετα δικαιοσυνης δεν υπαρχει εν αυτοις δολιον διεστραμμενον

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Παντες ειναι σαφεις εις τον νοουντα και ορθοι εις τους ευρισκοντας γνωσιν.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Λαβετε την παιδειαν μου, και μη αργυριον και γνωσιν, μαλλον παρα χρυσιον εκλεκτον.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Διοτι η σοφια ειναι καλητερα λιθων πολυτιμων και παντα τα επιθυμητα πραγματα δεν ειναι ανταξια αυτης.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Εγω η σοφια κατοικω μετα της φρονησεως, και εφευρισκω γνωσιν συνετων βουλευματων.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Ο φοβος του Κυριου ειναι να μιση τις το κακον αλαζονειαν και αυθαδειαν και πονηραν οδον και διεστραμμενον στομα εγω μισω.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Εμου ειναι η βουλη και η ασφαλεια εγω ειμαι η συνεσις εμου η δυναμις.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Δι εμου οι βασιλεις βασιλευουσι, και οι αρχοντες θεσπιζουσι δικαιοσυνην.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Δι εμου οι ηγεμονες ηγεμονευουσι, και οι μεγιστανες, παντες οι κριται της γης

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Εγω τους εμε αγαπωντας αγαπω και οι ζητουντες με θελουσι με ευρει.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Πλουτος και δοξα ειναι μετ εμου, αγαθα διαμενοντα και δικαιοσυνη.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Οι καρποι μου ειναι καλητεροι χρυσιου και χρυσιου καθαρου και τα γεννηματα μου, εκλεκτου αργυριου.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Περιπατω εν οδω δικαιοσυνης, αναμεσον των τριβων της κρισεως,

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

δια να καμω τους αγαπωντας με να κληρονομησωσιν αγαθα, και να γεμισω τους θησαυρους αυτων.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Ο Κυριος με ειχεν εν τη αρχη των οδων αυτου, προ των εργων αυτου, απ αιωνος.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Προ του αιωνος με εχρισεν, απ αρχης, πριν υπαρξη η γη.

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

Εγεννηθην οτε δεν ησαν αι αβυσσοι, οτε δεν υπηρχον αι πηγαι αι αναβρυουσαι υδατα

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

Πριν τα ορη θεμελιωθωσι, προ των λοφων, εγω εγεννηθην

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

ενω δεν ειχεν ετι καμει την γην ουτε πεδιαδας, ουτε κορυφας χωματων της οικουμενης.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Οτε ητοιμαζε τους ουρανους, εγω ημην εκει οτε περιεγραφε καμαραν υπερανω του προσωπου της αβυσσου

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

οτε εστερεονε τον αιθερα επανω οτε ωχυρονε τας πηγας της αβυσσου

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

οτε επεβαλλε τον νομον αυτου εις την θαλασσαν, να μη παραβωσι τα υδατα το προσταγμα αυτου οτε διεταττε τα θεμελια της γης

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

τοτε ημην πλησιον αυτου δημιουργουσα και εγω ημην καθ ημεραν η τρυφη αυτου, ευφραινομενη παντοτε ενωπιον αυτου,

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

ευφραινομενη εν τη οικουμενη της γης αυτου και η τρυφη μου ητο μετα των υιων των ανθρωπων.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Τωρα λοιπον ακουσατε μου, ω τεκνα διοτι μακαριοι οι φυλαττοντες τας οδους μου.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Ακουσατε παιδειαν και γενεσθε σοφοι, και μη αποδοκιμαζετε αυτην.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Μακαριος ο ανθρωπος, οστις μου ακουση, αγρυπνων καθ ημεραν εν ταις πυλαις μου, περιμενων εις τους παραστατας των θυρων μου

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

διοτι οστις ευρη εμε, θελει ευρει ζωην, και θελει λαβει χαριν παρα Κυριου.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

Οστις ομως αμαρτηση εις εμε, την εαυτου ψυχην αδικει παντες οι μισουντες με αγαπωσι θανατον.