Proverbs 8

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Mon ikke Visdommen kalder, løfter Indsigten ikke sin røst?

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

Oppe på Høje ved Vejen, ved Korsveje træder den frem;

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

ved Porte, ved Byens Udgang, ved Dørenes Indgang råber den:

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Jeg kalder på eder, I Mænd, løfter min Røst til Menneskens Børn.

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

I tankeløse, vind jer dog Klogskab, I Tåber, så få dog Forstand!

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Hør, thi jeg fører ædel Tale, åbner mine Læber med retvise Ord;

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

ja, Sandhed taler min Gane, gudløse Læber er mig en Gru.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Rette er alle Ord af min Mund, intet er falskt eller vrangt;

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

de er alle ligetil for den kloge, retvise for dem der vandt Indsigt

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Tag ved Lære, tag ikke mod Sølv, tag mod Kundskab fremfor udsøgt Guld;

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

thi Visdom er bedre end Perler, ingen Skatte opvejer den

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Jeg, Visdom, er Klogskabs Nabo og råder over Kundskab og Kløgt.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

HERRENs Frygt er Had til det onde. Jeg hader Hovmod og Stolthed, den onde Vej og den falske Mund.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Jeg ejer Råd og Visdom, jeg har Forstand, jeg har Styrke.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Ved mig kan Konger styre og Styresmænd give retfærdige Love;

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

ved mig kan Fyrster råde og Stormænd dømme Jorden.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Jeg elsker dem, der elsker mig, og de, der søger mig, finder mig.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Hos mig er der Rigdom og Ære, ældgammelt Gods og Retfærd.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Min Frugt er bedre end Guld og Malme, min Afgrøde bedre end kosteligt Sølv.

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

Jeg vandrer på Retfærds Vej. midt hen ad Rettens Stier

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

for at tildele dem, der elsker mig, Gods og fylde deres Forrådshuse.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Mig skabte HERREN først blandt sine Værker, i Urtid, førend han skabte andet;

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

jeg blev frembragt i Evigheden, i Begyndelsen, i Jordens tidligste Tider;

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

jeg fødtes, før Verdensdybet var til, før Kilderne, Vandenes Væld, var til;

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

førend Bjergene sænkedes, før Højene fødtes jeg,

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

førend han skabte Jord og Marker, det første af Jordsmonnets Støv.

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

Da han grundfæsted Himlen, var jeg hos ham, da han satte Hvælv over Verdensdybet.

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

Da han fæstede Skyerne oventil og gav Verdensdybets Kilder deres faste Sted,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

da han satte Havet en Grænse, at Vandene ej skulde bryde hans Lov, da han lagde Jordens Grundvold,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

da var jeg Fosterbarn hos ham, hans Glæde Dag efter Dag; for hans Åsyn leged jeg altid,

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

leged på hans vide Jord og havde min Glæde af Menneskens Børn.

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Og nu, I Sønner, hør mig! Vel den, der vogter på mine Veje!

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Hør på Tugt og bliv vise, lad ikke hånt derom!

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Lykkelig den, der hører på mig, så han daglig våger ved mine Døre og vogter på mine Dørstolper.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Thi den, der ftnder mig; finder Liv og opnår Yndest hos HERREN;

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.

men den, som mister mig, skader sig selv; enhver, som hader mig, elsker Døden.