Proverbs 7

Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми при себе си.

Min Søn, vogt dig mine Ord,mine bud må du gemme hos dig;

Пази заповедите ми и живей, и закона ми — като зеницата на окото си.

vogt mine bud, så skal du leve, som din Øjesten vogte du, hvad jeg har lært dig;

Вържи ги на пръстите си, напиши ги на плочата на сърцето си.

bind dem om dine Fingre, skriv dem på dit Hjertes Tavle,

Кажи на мъдростта: Ти си ми сестра! — и наречи разума сродник,

sig til Visdommen: "Du er min Søster!" og kald Forstanden Veninde,

за да те пази от чужда жена, от чужденката, която ласкае с думите си.

at den må vogte dig for Andenmands Hustru, en fremmed Kvinde med sleske Ord.

Понеже погледнах през решетката си на прозореца на къщата си

Thi fra mit Vindue skued jeg ud, jeg kigged igennem mit Gitter;

и видях между неопитните, забелязах между синовете един млад човек, лишен от ум,

og blandt de tankeløse så jeg en Yngling, en uden Vid blev jeg var blandt de unge;

който минаваше по улицата близо до нейния ъгъл и вървеше по пътя към нейната къща

han gik på Gaden tæt ved et Hjørne, skred frem på Vej til hendes Hus

в дрезгавината, при свечеряването, в мрака на нощта и в тъмнината.

i Skumringen henimod Aften, da Nat og Mørke brød frem.

И ето, една жена го посрещна, облечена като блудница и с коварно сърце,

Og se, da møder Kvinden ham i Skøgedragt, underfundig i Hjertet;

размирна и необуздана, краката й не се спират вкъщи,

løssluppen, ustyrlig er hun, hjemme fandt hendes Fødder ej Ro;

кога навън, кога по площадите, причаква на всеки ъгъл.

snart på Gader, snart på Torve, ved hvert et Hjørne lurer hun; -

И тя го хвана и го целуна, и с безсрамно лице му каза:

hun griber i ham og kysser ham og siger med frække Miner;

Длъжна бях да принеса примирителни жертви, днес изпълних обреците си,

"Jeg er et Takoffer skyldig og indfrier mit Løfte i Dag,

затова излязох да те посрещна, да потърся лицето ти и те намерих.

gik derfor ud for at møde dig, søge dig, og nu har jeg fundet dig!

Постлала съм леглото си с покривки, с покривки от пъстра египетска прежда,

Jeg har redt mit Leje med Tæpper, med broget ægyptisk Lærred

покадила съм леглото си със смирна, алое и канела.

jeg har stænket min Seng med Myrra, med Aloe og med Kanelbark;

Ела, нека се опиваме с любов до зори, нека се наслаждаваме с милувки,

kom, lad os svælge til Daggry i Vellyst, beruse os i Elskovs Lyst!

защото мъжът ми не е у дома си, замина на дълъг път,

Thi Manden er ikke hjemme, - på Langfærd er han draget;

взе кесия с пари в ръката си и чак на пълнолуние ще се върне у дома.

Pengepungen tog han med, ved Fuldmåne kommer han hjem!"

С многото си увещания тя го подмами, с ласкателните си устни го отвлече.

Hun lokked ham med mange fagre Ord, forførte ham med sleske Læber;

Той веднага тръгна след нея, както вол отива на клане, както безумен в окови за наказание,

tankeløst følger han hende som en Tyr, der føres til Slagtning, som en Hjort, der løber i Nettet,

докато стрела прониже дроба му, както птица бърза към примката, без да знае, че това ще й струва живота.

til en Pil gennemborer dens Lever, som en Fugl, der falder i Snaren, uden at vide, det gælder dens Liv.

И така, синове, послушайте ме и внимавайте в думите на устата ми.

Hør mig da nu, min Søn, og lyt til min Munds Ord!

Да не се отклонява сърцето ти към нейните пътища, не се заблуждавай в пътеките й,

Ej bøje du Hjertet til hendes Veje, far ikke vild på hendes Stier;

защото мнозина е повалила ранени и силни са всичките убити от нея.

thi mange ligger slagne, hvem hun har fældet, og stor er Hoben, som hun slog ihjel.

Домът й е пътища към Шеол и води надолу към клетките на смъртта.

Hendes Hus er Dødsrigets Veje, som fører til Dødens Kamre.