Job 15

Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

فَأَجَابَ أَلِيفَازُ التَّيْمَانِيُّ وَقَالَ:

Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

«أَلَعَلَّ الْحَكِيمَ يُجِيبُ عَنْ مَعْرِفَةٍ بَاطِلَةٍ، وَيَمْلأُ بَطْنَهُ مِنْ رِيحٍ شَرْقِيَّةٍ،

Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

فَيَحْتَجَّ بِكَلاَمٍ لاَ يُفِيدُ، وَبِأَحَادِيثَ لاَ يَنْتَفِعُ بِهَا؟

Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

أَمَّا أَنْتَ فَتُنَافِي الْمَخَافَةَ، وَتُنَاقِضُ التَّقْوَى لَدَى اللهِ.

защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

لأَنَّ فَمَكَ يُذِيعُ إِثْمَكَ، وَتَخْتَارُ لِسَانَ الْمُحْتَالِينَ.

Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

إِنَّ فَمَكَ يَسْتَذْنِبُكَ، لاَ أَنَا، وَشَفَتَاكَ تَشْهَدَانِ عَلَيْكَ.

Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

«أَصُوِّرْتَ أَوَّلَ النَّاسِ أَمْ أُبْدِئْتَ قَبْلَ التِّلاَلِ؟

Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

هَلْ تَنَصَّتَّ فِي مَجْلِسِ اللهِ، أَوْ قَصَرْتَ الْحِكْمَةَ عَلَى نَفْسِكَ؟

Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

مَاذَا تَعْرِفُهُ وَلاَ نَعْرِفُهُ نَحْنُ؟ وَمَاذَا تَفْهَمُ وَلَيْسَ هُوَ عِنْدَنَا؟

Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

عِنْدَنَا الشَّيْخُ وَالأَشْيَبُ، أَكْبَرُ أَيَّامًا مِنْ أَبِيكَ.

Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

أَقَلِيلَةٌ عِنْدَكَ تَعْزِيَاتُ اللهِ، وَالْكَلاَمُ مَعَكَ بِالرِّفْقِ؟

Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

«لِمَاذَا يَأْخُذُكَ قَلْبُكَ؟ وَلِمَاذَا تَخْتَلِجُ عَيْنَاكَ

за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

حَتَّى تَرُدَّ عَلَى اللهِ وَتُخْرِجَ مِنْ فِيكَ أَقْوَالاً؟

Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

مَنْ هُوَ الإِنْسَانُ حَتَّى يَزْكُو، أَوْ مَوْلُودُ الْمَرْأَةِ حَتَّى يَتَبَرَّرَ؟

Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

هُوَذَا قِدِّيسُوهُ لاَ يَأْتَمِنُهُمْ، وَالسَّمَاوَاتُ غَيْرُ طَاهِرَةٍ بِعَيْنَيْهِ،

колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

فَبِالْحَرِيِّ مَكْرُوهٌ وَفَاسِدٌ الإِنْسَانُ الشَّارِبُ الإِثْمَ كَالْمَاءِ!

Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

«أُوحِي إِلَيْكَ، اسْمَعْ لِي فَأُحَدِّثَ بِمَا رَأَيْتُهُ،

което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

مَا أَخْبَرَ بِهِ حُكَمَاءُ عَنْ آبَائِهِمْ فَلَمْ يَكْتُمُوهُ.

на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

الَّذِينَ لَهُمْ وَحْدَهُمْ أُعْطِيَتِ الأَرْضُ، وَلَمْ يَعْبُرْ بَيْنَهُمْ غَرِيبٌ.

Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

الشِّرِّيرُ هُوَ يَتَلَوَّى كُلَّ أَيَّامِهِ، وَكُلَّ عَدَدِ السِّنِينَ الْمَعْدُودَةِ لِلْعَاتِي.

Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

صَوْتُ رُعُوبٍ فِي أُذُنَيْهِ. فِي سَاعَةِ سَلاَمٍ يَأْتِيهِ الْمُخَرِّبُ.

Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

لاَ يَأْمُلُ الرُّجُوعَ مِنَ الظُّلْمَةِ، وَهُوَ مُرْتَقَبٌ لِلسَّيْفِ.

За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

تَائِهٌ هُوَ لأَجْلِ الْخُبْزِ حَيْثُمَا يَجِدُهُ، وَيَعْلَمُ أَنَّ يَوْمَ الظُّلْمَةِ مُهَيَّأٌ بَيْنَ يَدَيْهِ.

Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

يُرْهِبُهُ الضُّرُّ وَالضَّيْقُ. يَتَجَبَّرَانِ عَلَيْهِ كَمَلِكٍ مُسْتَعِدٍّ لِلْوَغَى.

понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

لأَنَّهُ مَدَّ عَلَى اللهِ يَدَهُ، وَعَلَى الْقَدِيرِ تَجَبَّرَ

спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

عَادِيًا عَلَيْهِ، مُتَصَلِّبُ الْعُنُقِ بِأَوْقَافِ مَجَانِّهِ مُعَبَّأَةً.

понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

لأَنَّهُ قَدْ كَسَا وَجْهَهُ سَمْنًا، وَرَبَّى شَحْمًا عَلَى كِلْيَتَيْهِ،

и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

فَيَسْكُنُ مُدُنًا خَرِبَةً، بُيُوتًا غَيْرَ مَسْكُونَةٍ عَتِيدَةً أَنْ تَصِيرَ رُجَمًا.

Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

لاَ يَسْتَغْنِي، وَلاَ تَثْبُتُ ثَرْوَتُهُ، وَلاَ يَمْتَدُّ فِي الأَرْضِ مُقْتَنَاهُ.

Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

لاَ تَزُولُ عَنْهُ الظُّلْمَةُ. خَرَاعِيبُهُ تُيَبِّسُهَا السُّمُومُ، وَبِنَفْخَةِ فَمِهِ يَزُولُ.

Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

لاَ يَتَّكِلْ عَلَى السُّوءِ. يَضِلُّ. لأَنَّ السُّوءَ يَكُونُ أُجْرَتَهُ.

Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

قَبْلَ يَوْمِهِ يُتَوَفَّى، وَسَعَفُهُ لاَ يَخْضَرُّ.

Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

يُسَاقِطُ كَالْجَفْنَةِ حِصْرِمَهُ، وَيَنْثُرُ كَالزَّيْتُونِ زَهْرُهُ.

защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

لأَنَّ جَمَاعَةَ الْفُجَّارِ عَاقِرٌ، وَالنَّارُ تَأْكُلُ خِيَامَ الرَّشْوَةِ.

Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

حَبِلَ شَقَاوَةً وَوَلَدَ إِثْمًا، وَبَطْنُهُ أَنْشَأَ غِشًّا».