Luke 23

І знялися всі їхні збори, і повели до Пилата Його.
Тогава цялото тяхно множество стана и Го заведе при Пилат.
І зачали оскаржати Його й говорити: Ми ствердили, що Цей ворохобить народ наш, і забороняє податок давати кесареві, та й говорить, що Він, Христос Цар.
И започнаха да Го обвиняват, казвайки: Намерихме Този, че развращава народа ни, забранява да се дава данък на императора, като казва за Себе Си, че е Христос, Цар.
І Пилат запитав Його, кажучи: Чи Ти Цар Юдейський? А Він відказав йому в відповідь: Сам ти кажеш...
А Пилат Го попита и каза: Ти ли си юдейският Цар? А Той в отговор му каза: Ти казваш.
І Пилат сказав первосвященикам та до народу: Я не знаходжу жадної провини в Цій Людині.
И Пилат каза на главните свещеници и на множествата: Аз не намирам никаква вина в този Човек.
А вони намагались, говорячи: Він бунтує народ, навчаючи в усій Юдеї, від Галілеї почавши аж посі.
А те още по-настойчиво казваха: Той вълнува народа, защото поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е стигнал до тук.
А Пилат, вчувши про Галілею, спитав: Хіба Він галілеянин?
А Пилат, като чу за Галилея, попита дали Човекът е галилеянин.
І, дізнавшись, що Він із влади Ірода, відіслав Його Іродові, бо той в Єрусалимі також перебував тими днями.
И като узна, че е от областта на Ирод, Го изпрати при Ирод, който през тези дни беше също в Ерусалим.
Коли ж Ірод побачив Ісуса, то дуже зрадів, бо він від давнього часу бажав Його бачити, багато за Нього чував, і сподівався побачити чудо яке, що буває від Нього.
А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже беше слушал за Него; и се надяваше да види някое знамение от Него.
І багато питався Його, та нічого не відповідав Він йому.
И Го запитваше с много думи, но Той нищо не му отговори.
І стояли тут первосвященики й книжники, та завзято Його оскаржали.
А главните свещеници и книжниците стояха и Го обвиняваха яростно.
Тоді Ірод із військом своїм ізневажив Його й насміявся, зодягнувши Його в яснобілу одіж, і відіслав до Пилата Його.
Но Ирод с войниците си, след като Го унизи и подигра, Го облече във великолепна дреха и Го изпрати обратно при Пилат.
І того дня стали Ірод із Пилатом за приятелів між собою, бо давніш ворожнеча між ними була.
В същия ден Пилат и Ирод се сприятелиха помежду си, защото преди враждуваха един против друг.
А Пилат скликав первосвящеників, і старшин, і народ,
Тогава Пилат свика главните свещеници, началниците и народа и им каза:
і промовив до них: Привели ви мені Чоловіка Цього, як того, що бунтує народ. А ось я перед вами розвідав, і не знаходжу в Людині Оцій ані однієї провини такої, про що ви оскаржаєте.
Доведохте ми този Човек като един, който развращава народа; но ето, аз Го разпитах пред вас и не намерих в този Човек никаква вина относно онова, в което Го обвинявате;
Також Ірод, бо він відіслав Його нам. І ось нічого, що на смерть заслуговувало б, Він не вчинив.
нито пък Ирод е намерил, защото Го е изпратил обратно до нас. И ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
Отже я покараю Його й відпущу.
И така, след като Го накажа, ще Го пусна.
Бо повинен був їм відпустити одного на свято.
(А той беше задължен да им пуска за празника по един затворник.)
А народ став кричати й казати: Візьми Цього, відпусти ж нам Варавву!
Но те всички изкрещяха в един глас, казвайки: Махни Този и ни пусни Варава;
А той за повстання одне, яке сталося в місті, і за вбивство посаджений був до в'язниці.
който беше хвърлен в тъмница за някаква размирица, станала в града, и за убийство.
І знову сказав їм Пилат, хотячи відпустити Ісуса.
И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Иисус.
Та кричали вони й говорили: Розіпни, розіпни Його!
А те крещяха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го!
Він же втретє промовив до них: Яке ж зло вчинив Він? Я нічого, що на смерть заслуговувало б, на Нім не знайшов. Отже я покараю Його й відпущу.
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт. Затова, след като Го накажа, ще Го пусна.
А вони сильним криком свого домагалися, та вимагали розп'ясти Його. І взяв гору крик їхній та первосвящеників.
Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат; и техните викове надделяха.
І Пилат присудив, щоб було, як просили вони:
И Пилат реши да бъде, както искат те,
відпустив їм Варавву, посадженого за повстання та вбивство в в'язницю, за якого просили вони, а Ісуса віддав їхній волі...
и им пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство беше хвърлен в тъмница, а Иисус предаде на волята им.
І як Його повели, то схопили якогось Симона із Кірінеї, що з поля вертався, і поклали на нього хреста, щоб він ніс за Ісусом!
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симон от Киринея, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи след Иисус.
А за Ним ішов натовп великий людей і жінок, які плакали та голосили за Ним.
И Го следваше голямо множество от народ и жени, които плачеха за Него.
А Ісус обернувся до них та й промовив: Дочки єрусалимські, не ридайте за Мною, за собою ридайте й за дітьми своїми!
А Иисус се обърна към тях и каза: Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си,
Бо ось дні настають, коли скажуть: Блаженні неплідні, та утроби, які не родили, і груди, що не годували...
защото ето, идат дни, когато ще кажат: Блажени безплодните и утробите, които не са раждали, и гърдите, които не са кърмили.
Тоді стануть казати горам: Поспадайте на нас, а узгір'ям: Покрийте нас!
Тогава ще започнат да казват на планините: Паднете върху нас!, и на хълмовете: Покрийте ни!
Бо коли таке роблять зеленому дереву, то що буде сухому?
Защото, ако правят това със суровото дърво, какво ще правят със сухото?
І вели з Ним також двох злочинників інших, щоб убити.
А с Него караха и други двама, които бяха злодеи, за да ги убият.
А коли прибули на те місце, що звуть Череповище, розп'яли тут Його та злочинників, одного праворуч, а одного ліворуч.
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите – единият от дясната Му страна, а другият – от лявата.
Ісус же промовив: Отче, відпусти їм, бо не знають, що чинять вони!... А як Його одіж ділили, то кидали жереба.
А Иисус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
А люди стояли й дивились... Насміхалися з ними й старшини, говорячи: Він інших спасав, нехай Сам Себе визволить, коли Він Христос, Божий Обранець!
А народът стоеше и гледаше. Заедно с тях Му се подиграваха и началниците, като казваха: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Той е Христос, Божият Избраник.
І вояки глузували з Нього: приступаючи, оцет Йому подавали,
Също и войниците Му се подиграваха, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
і казали: Коли Цар Ти Юдейський, спаси Себе Сам!
Ако Ти си юдейският Цар, избави Сам Себе Си.
Був же й напис над Ним письмом грецьким, латинським і гебрейським написаний: Це Цар Юдейський.
И над Него имаше и надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е юдейският Цар.
А один із розп'ятих злочинників став зневажати Його й говорити: Чи Ти не Христос? То спаси Себе й нас!
И един от увисналите злодеи Го хулеше, казвайки: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас!
Обізвався ж той другий, і докоряв йому, кажучи: Чи не боїшся ти Бога, коли й сам на те саме засуджений?
А другият в отговор го смъмри, като каза: Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане?
Але ми справедливо засуджені, і належну заплату за вчинки свої беремо, Цей же жадного зла не вчинив.
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото за това, което сме направили; а Този не е направил нищо лошо.
І сказав до Ісуса: Спогадай мене, Господи, коли прийдеш у Царство Своє!
И каза: (Господи) Иисусе, спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си!
І промовив до нього Ісус: Поправді кажу тобі: ти будеш зо Мною сьогодні в раю!
А (Иисус) му каза: Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мен в рая.
Наближалася шоста година, і темрява стала по цілій землі аж до години дев'ятої...
И беше вече около шестия час и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
І сонце затьмилось, і в храмі завіса роздерлась надвоє...
когато слънцето потъмня; и завесата на храма се раздра през средата.
І, скрикнувши голосом гучним, промовив Ісус: Отче, у руки Твої віддаю Свого духа! І це прорікши, Він духа віддав...
И Иисус извика със силен глас и каза: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И като каза това, издъхна.
Коли ж сотник побачив, що сталось, він Бога прославив, говорячи: Дійсно праведний був Чоловік Цей!
А стотникът, като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този Човек беше праведен.
І ввесь натовп, який зійшовсь на видовище це, як побачив, що сталось, бив у груди себе та вертався...
И целите множества, които се бяха събрали на това зрелище, като видяха какво стана, се връщаха, като се биеха в гърди.
Усі ж знайомі Його й ті жінки, що прийшли були з Ним із Галілеї, здалека стояли й дивились на це...
А всички Негови познати и жените, които Го бяха следвали от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
І ось муж, на ім'я йому Йосип, що був радником синедріону, людина шановна і праведна,
И ето, един човек на име Йосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
не пристав він до ради та чину їх, із Ариматеї, юдейського міста, що й сам сподівався Божого Царства,
който не се беше съгласил с решението и делото им – от юдейския град Ариматея – който и сам очакваше Божието царство,
цей прийшов до Пилата, і тіла Ісусового став просити.
отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус.
І Йосип, знявши Його, обгорнув плащаницею, і поклав Його в гробі, що в скелі був висічений, і що в ньому ніколи ніхто не лежав.
И като Го свали, Го обви с плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не беше полаган.
День той був Приготування, і наставала субота.
Това беше денят на приготовлението и съботата настъпваше.
А жінки, що прийшли були з Ним із Галілеї, ішли слідом, і вони бачили гроба, і як покладене тіло Його.
А жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха отзад и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
Повернувшись, вони наготували пахощів і мира, а в суботу, за заповіддю, спочивали.
И като се върнаха, приготвиха благоуханни масла и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.