Job 34

І говорив Елігу та й сказав:
Тогава Елиу продължи и каза:
Слухайте, мудрі, слова ці мої, ви ж, розважні, почуйте мене!
Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,
Бо ухо слова випробовує, а піднебіння їжу куштує.
защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.
Виберім право собі, між собою пізнаймо, що добре.
Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.
Бо Йов говорив: Я був справедливий, та відкинув Бог право моє.
Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.
Чи буду неправду казати за право своє? Без вини небезпечна стріла моя...
Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.
Чи є такий муж, як цей Йов, що п'є глузування, як воду,
Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,
і товаришує з злочинцями, і ходить з людьми беззаконними?
който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?
Бо він каже: Нема людині користи, коли її Бог уподобає.
Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.
Тож вислухайте, ви розумні, мене: Бог далекий від несправедливости, і Всемогутній від кривди!
Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия!
Бо за чином людини Він їй надолужить, і згідно з своєю дорогою знайде людина заплату!
Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.
Тож поправді, не чинить Бог несправедливого, і Всемогутній не скривлює права.
Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда.
Хто землю довірив Йому, і хто на Нього вселенну поклав?
Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена?
Коли б Він до Себе забрав Своє серце, Свій дух, і Свій подих до Себе забрав,
Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,
всяке тіло погинуло б вмить, а людина повернулася б на порох!...
всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне във пръстта.
Коли маєш ти розум, послухай же це, почуй голос оцих моїх слів:
Но ако разбираш, чуй това, гласа на думите ми слушай:
Хіба стримувати може ненависник право? І хіба осудити ти зможеш Всеправедного?
Ще властва ли онзи, който мрази съда? И ще изкараш ли виновен Праведния и Могъщия,
Хіба можна сказати цареві: Негідний, а вельможним: Безбожний?
който казва на цар: Негоден си. — и на княз: Беззаконник. —
Таж Він не звертає уваги на зверхників, і не вирізнює можного перед убогим, бо всі вони чин Його рук,
който пристрастие към първенци не показва, нито зачита богатия повече от бедния, понеже всички те са дело на ръцете Му!
за хвилину вони помирають, опівночі... Доторкнеться Він можних і гинуть вони, сильний усунений буде рукою не людською.
В един миг умират, посред нощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка.
Бо очі Його на дорогах людини, і Він бачить всі кроки її,
Защото Неговите очи са върху пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.
немає темноти, немає і темряви, де б злочинці сховались.
Няма тъмнина и няма смъртна сянка, където да се скрият онези, които вършат грях.
Бо людині Він не призначає означений час, щоб ходила до Бога на суд.
Понеже Той няма нужда да подлага на изпитание човека, за да отиде той на съд пред Бога.
Він сильних ламає без досліду, і ставить на місце їх інших.
Той строшава силни без изследване, на тяхно място слага други,
Бож знає Він їхні діла, оберне вночі і почавлені будуть!
защото Той делата им познава и ги събаря нощем, и се стриват.
Як несправедливих уразить Він їх, на видному місці,
Поразява ги като безбожните, на видно място,
за те, що вони відступили від Нього, і не розуміли доріг Його всіх,
понеже се отклониха от Него и не зачетоха ни един от пътищата Му,
щоб зойк сіромахи спровадити до Нього, бо Він чує благання пригнічених.
и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.
Коли Він заспокоїть, то хто винуватити буде? Коли Він закриє лице, хто побачить Його? А це робиться і над народом, і над людиною разом,
Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —
щоб не панував чоловік нечестивий із тих, що правлять за пастку народові.
за да не царува лицемер и да не става примка за народа.
Бо Богові треба отак говорити: Несу я заслужене, злого робити не буду!
Казал ли е някой на Бога: Понесох наказание, и вече няма да греша;
Чого я не бачу, навчи Ти мене; коли кривду зробив я, то більше не буду чинити!
научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?
Чи на думку твою надолужить Він це, бо відкинув ти те? Бо вибереш ти, а не я, а що знаєш, кажи!
Трябва ли Той да отплаща според твоето мнение, защото ти отхвърляш отплатата Му — защото трябва ти да избереш, не аз — затова говори, каквото знаеш.
Мені скажуть розумні та муж мудрий, який мене слухає:
Разумни мъже ще ми кажат и мъдър човек, който ме чува:
Йов говорить немудро, а слова його без розуміння.
Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.
О, коли б Йов досліджений був аж навіки за відповіді, як злі люди,
Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.
бо він додає до свойого гріха ще провину, між нами він плеще в долоні та множить на Бога промови свої...
Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.