Proverbs 8

Nu strigă înţelepciunea, şi nu-şi înalţă priceperea glasul?

Мъдростта не вика ли? Разумът не издига ли гласа си?

Ea se aşează sus pe înălţimi, afară pe drum, la răspîntii,

Тя стои по върха на височините край пътя, там, където се срещат пътеките;

şi strigă lîngă porţi, la intrarea cetăţii, la intrarea porţilor:

вика при портите, при входа на града, при входа на вратите:

,,Oamenilor, către voi strig, şi spre fiii oamenilor se îndreaptă glasul meu.

Към вас, мъже, викам и гласът ми е към човешките синове.

Învăţaţi-vă minte, proştilor, şi înţelepţiţi-vă nebunilor!

Вие, прости, разберете благоразумие! И вие, безумни, придобийте разумно сърце.

Asculaţi, căci am lucruri mari de spus, şi buzele mi se deschid ca să înveţe pe alţii ce este drept.

Послушайте, защото ще говоря превъзходни неща и ще отворя устните си за правда.

Căci gura mea vesteşte adevărul, şi buzele mele urăsc minciuna!

Защото устата ми ще изговори истина и безбожието е мерзост за устните ми.

Toate cuvintele gurii mele sînt drepte, n'au nimic neadevărat nici sucit în ele.

Всичките думи на устата ми са в правота, в тях няма нищо лукаво или криво.

Toate sînt lămurite pentru cel priceput, şi drepte pentru ceice au găsit ştiinţa.

Те всички са ясни за разумния човек и прави за тези, които намират знание.

Primiţi mai de grabă învăţăturile mele decît argintul, şi mai de grabă ştiinţa de cît aurul scump.

Приемете поучението ми, а не сребро; и по-добре знание, отколкото избрано злато,

Căci înţelepciunea preţuieşte mai mult de cît mărgăritarele, şi nici un lucru de preţ nu se poate asemui cu ea.

защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни и всичко, което човек би пожелал, не се сравнява с нея.

Eu, Înţelepciunea, am ca locuinţă mintea, şi pot născoci cele mai chibzuite planuri.

Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието и издирвам разсъдливо знание.

Frica de Domnul este urîrea răului; trufia şi mîndria, purtarea rea şi gura... mincinoasă, iată ce urăsc eu.

Страхът от ГОСПОДА е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високомерие, и зъл път, и уста лъжлива.

Dela mine vine sfatul şi izbînda, eu sînt priceperea, a mea este puterea.

Мои са съветът и истинската мъдрост; аз съм разум, моя е силата.

Prin mine împărăţesc împăraţii şi dau voivozii porunci drepte.

Чрез мен царуват царете и управниците постановяват правда.

Prin mine cîrmuiesc dregătorii, şi mai marii, toţi judecătorii pămîntului.

Чрез мен владеят князете и благородните, и всички земни съдии.

Eu iubesc pe ceice mă iubesc, şi cei ce mă caută cu totdinadinsul mă găsesc.

Аз обичам тези, които ме обичат, и които ме търсят, ще ме намерят.

Cu mine este bogăţia şi slava, avuţiile trainice şi dreptatea.

При мен са богатствата и честта, трайните богатства и правдата.

Rodul meu este mai bun decît aurul cel mai curat, şi venitul meu întrece argintul cel mai ales.

Плодът ми е по-добър от злато и от чисто злато, и доходът ми — от отбрано сребро.

Eu umblu pe calea nevinovăţiei, pe mijlocul cărărilor neprihănirii,

Аз ходя по пътеката на правдата, сред пътеките на правосъдието,

ca să dau o adevărată moştenire celor ce mă iubesc, şi să le umplu visteriile.

за да направя да наследят имот тези, които ме обичат, и да напълня съкровищниците им.

Domnul m'a făcut cea dintîi dintre lucrările Lui, înaintea celor mai vechi lucrări ale Lui.

ГОСПОД ме имаше като начало на пътя Си, преди древните Си дела.

Eu am fost aşezată din vecinicie, înainte de orice început, înainte de a fi pămîntul.

От вечността бях поставена, от началото, още преди създаването на земята.

Am fost născută cînd încă nu erau adîncuri, nici izvoare încărcate cu ape;

Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода.

am fost născută înainte de întărirea munţilor, înainte de a fi dealurile,

Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих,

cînd nu era încă nici pămîntul, nici cîmpiile, nici cea dintîi fărîmă din pulberea lumii.

докато Той още не беше направил нито земята, нито полята, нито първите прашинки на вселената.

Cînd a întocmit Domnul cerurile, eu eram de faţă; cînd a tras o zare pe faţa adîncului,

Когато приготвяше небесата, аз бях там. Когато начерта кръг над лицето на бездната,

cînd a pironit norii sus, şi cînd au ţîşnit cu putere izvoarele adîncului,

когато утвърждаваше облаците горе, когато усилваше изворите на бездната,

cînd a pus un hotar mării, ca apele să nu treacă peste porunca Lui, cînd a pus temeliile pămîntului,

когато определяше на морето границата му, така че водите да не престъпват Неговата заповед, когато полагаше основите на земята —

eu eram meşterul Lui, la lucru lîngă el, şi în toate zilele eram desfătarea Lui, jucînd neîncetat înaintea Lui,

тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него,

jucînd pe rotocolul pămîntului Său, şi găsindu-mi plăcerea în fiii oamenilor.

веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.

Şi acum, fiilor, ascultaţi-mă, căci ferice de ceice păzesc căile mele!

И така, синове, послушайте ме, защото блажени са онези, които пазят моите пътища.

Ascultaţi învăţătura, ca să vă faceţi înţelepţi, şi nu lepădaţi sfatul meu.

Послушайте поука и бъдете мъдри, и не я отхвърляйте.

Ferice de omul care m'ascultă, care veghează zilnic la porţile mele, şi păzeşte pragul uşii mele.

Блажен човекът, който ме слуша, като бди при портите ми ден след ден и пази при стълбовете на вратите ми,

Căci celce mă găseşte, găseşte viaţa, şi capătă bunăvoinţa Domnului.

защото, който ме намери, намира живот и придобива благоволение пред ГОСПОДА,

Dar celce păcătuieşte împotriva mea îşi vatămă sufletul său; toţi ceice mă urăsc pe mine, iubesc moartea.

а който ме пропуска, вреди на душата си. Всички, които ме мразят, обичат смъртта.